Робин Худ Лейн № 16: вече сме били тук, както е казала танцьорката на архиепископа. Надничаме през кухненския прозорец и виждаме Джуди Маршал, която спи в люлеещия се стол в ъгъла. На скута й лежи разтворена книга — романът от Джон Гришам, който забелязахме на нощното й шкафче. На пода е оставена чаша с изстинало кафе. Джуди прочете десет страници и задряма. Вината не е в разказваческите умения на господин Гришам — цяла нощ тя не мигна, при това не за пръв път. От два месеца спи най-много по два часа на нощ. Фред знае, че с жена му става нещо, но въобще не подозира сериозността на проблема. В противен случай щеше много да се изплаши. Бог да му е на помощ, защото скоро ще придобие съвсем ясна представа за психическото състояние на съпругата си.
Джуди пресипнало стене и мята глава. Отново започва да бълнува онези странни думи. Бръщолеви несвързано, но успяваме да различим „абала“ и „горг“.
Изведнъж се облещва. Тъмносините й очи сияят под утринните слънчеви лъчи, в които танцуват златисти прашинки.
— Тай! — писва Джуди, конвулсивно приритва и се сепва. Поглежда часовника над печката. Часът е девет и двайсет и всичко изглежда странно изопачено, както след непробуден, но неспо-коен или краткотраен сън. Все едно е повлякла със себе си останки от жалък, не точно кошмарен, но доста неприятен сън, който се проточва в действителността като слузеста плацента: присъниха й се мъже с невидими лица под ниско нахлупените Филцови шапки, гигантски стъпала и огромни обувки с големи бомбета като в комикса на Р. Кръм20, които препускат сред някакъв град — Милуоки? Чикаго? — на фона на крещящо оранжево небе. Сънят имаше музикално оформление — „Кинг Портър Стомп21“ в изпълнение на оркестъра на Бени Гудман22; парчето, което баща й пускаше винаги когато му докривееше — и бе пропит с кошмарна смесица от ужас и скръб, сякаш се е случило нещо непоправимо, но най-лошото тепърва предстои.
Джуди не изпитва и следа от облекчението, което обикновено те изпълва след лош сън и което помнеше от времето, когато беше по-млада и… и…
— И нормална — завършва с пресипнал, сънен глас. — „Кинг Портър Стомп“. Ти да видиш.
Тази мелодия винаги й напомня на едновремешните анимационни Филмчета, в които мишки с бели ръкавици търчат наляво-надясно, шмугват се и изскачат от мишите си дупки с главозамайваща, трескава бързина. Веднъж, като танцуваше с баща си на това парче, усети допира на нещо твърдо в панталоните му. Оттогава се стараеше да стои настрана, като го чуеше да пуска тази плоча.
— Престани — заповядва си със същия дрезгав глас. Струва й се, че грачи като гарван, което я подсеща, че в съня имаше гарван. Естествено, че имаше. Гарванът Горг.
— „Горг“ означава смърт — заявява и неволно облизва пресъхналата си горна устна. Всъщност езикът й се стрелва чак до носа и облизва ноздрите — върхът му е топъл и влажен, действа и успокояващо. — Там Горг означава смърт. Там в… „Другото място“ са думите, които не изрича. Не успява да ги произнесе, тъй като погледът й попада върху новопоявил се предмет върху кухненската маса — кутия от ракита. Отвътре долита тихо, сънено бръмчене.
Стомахът й тревожно се свива; струва й се, че червата й се разхлабват. Знае точното наименование на този предмет — рибарско кошче.
Напоследък във Френч Ландинг се навърта един рибар. Лош рибар.
— Тай? — провиква се тя, но, разбира се, не получава отговор. Вкъщи няма никого. Фред е на работа, синът им със сигурност е излязъл да играе. Преваля юли, лятната ваканция вече е в разгара си, Тай скитори из градчето, отдаден на всички онези занимания, които са описани в романите на Рей Бредбъри и Огъст Дърлът23 и на които се посвещават малките момчета през дългите летни дни. Не е сам — нали обеща на Фред, че няма да се отделя от приятелите си, докато полицията залови Рибаря, най-малко дотогава, а и Джуди го накара да й обещае същото. Тя не одобрява много малкия Уекслър (нито пък Мецгър и Реникър), но стига синът й да не е сам, е готова да се примири с приятелите му. Докато е в тяхната компания, едва ли ще обогати общата си култура, но поне…
— Поне е в безопасност — грачи тя с дрезгав глас като гарванът Горг. Но кутията, която междувременно се е появила на кухненската маса, говори за противното и сякаш напълно отрича съществуването на каквато и да било безопасност. Откъде се е взела? И какво е онова, бялото, отгоре?
— Бележка — промърморва тя и се изправя. Като насън изминава няколкото крачки до масата. Върху кошчето е оставен сгънат на две лист хартия с надпис: „За Джуди Синеочката“. Така я наричаше един младеж, с когото излизаше в колежа малко преди да се запознае с Фред. Няколко пъти го помоли да престане — прозвището й се струваше глупаво и я дразнеше — но тъй като той все забравяше (сигурно нарочно), го заряза, без много-много да му мисли. Откъде се е взела тази глупост, дето сякаш й се подиграва?
22
Бенджамин Дейвид Гудман (1909–1986), „Кралят на суинга“ — американски кларнетист, чийто оркестър, създаден през 1934 г., се счита за основоположник на стила „суинг“ в джаза. — Б.пр.