— Джуд? Джуди?
Жена му седи в ъгъла. Кокори се насреща му съвършено безизразно, досущ като в съня. От устата й като изкуствено цвете стърчи смачкана хартия. Гърлото й е гротескно издуто като препечена наденичка, която така се е зачервила, че кожичката й всеки миг ще се пукне.
„Пак е яла хартия — казва си Фред. — Господи, ще вземе да се задуши.“
Изтъркулва се от леглото и едва не пада на пода, приземявайки се на колене, сякаш изпълнява гимнастически номер. Посяга към жена си. Слава Богу, тя поне не се опитва да се изплъзне. Едва ли не бере душа, но очите й са съвършено безизразни. Приличат на две огромни нули.
Фред измъква смачканата хартия от устата й. Отзад се вижда втора топка. Пъхва ръка между зъбите на жена си (като мислено я моли: „Не ме хапи, Джуди, моля те, не ме хапи!“), подхваща хартията с два пръста и я измъква. В гърлото й е натикана трета топка. Вади и нея. Макар да е смачкана, думите „СТРАХОТНА ИДЕЯ“ ясно личат; ето какво е погълнала — листове от бележника, който Тай й подари за рождения й ден.
Тя продължава да се дави, лицето й вече придобива оловносив оттенък.
Фред я сграбчва над лактите и я изправя на крака. Тя става без усилие, но щом я пуска, коленете й се подгъват и отново полита като Парцалената Ана26. И продължава да хрипти. Гърлото й…
— Помогни ми, Джуди! Помогни ми, идиотка такава!
Не се усеща какви ги говори. Дръпва я с все сила, както въдицата в странния сън одеве — и я завърта като балерина, докато гърбът й се озовава до гърдите му. Сграбчва я в мечешка прегръдка и плътно я притиска към себе си — поза, която щеше да му се стори сексуална, ако жена му не се задушаваше в ръцете му.
Вирва палец като стопаджия, забива го в корема и на три сантиметра и половина над пъпа и рязко го вкарва навътре и нагоре, същевременно изричайки магическата дума „Хаймлик“. Вълшебството става. Стомашната струя, съдържаща единствено жлъчна течност — през последните дванайсет часа Джуди е приела едва три чаши кафе и кифличка с червени боровинки — изстрелва от гърлото й още две топки хартия.
Тя шумно поема въздух, започва да кашля, дишането й леко се нормализира.
Фред я слага на леглото… изпуска я на леглото. Кръстът му пулсира от болка; нищо чудно — първо скринът на Тай, сега Джуди.
— Абе, ти какво си мислиш? — крещи. — Какво си въобразяваш, че ще постигнеш?
Улавя се, че е замахнал да я удари през лицето. В известен смисъл иска да я удари. Обича я, но тъкмо в този миг в любовта се примесва искрена омраза. Откакто са женени, си е представял какви ли не ужаси — Джуди се разболява от рак, Джуди се парализира вследствие на злополука, Джуди се влюбва в друг и иска развод — но никога не си е представял, че Джуди ще се предаде без бой — а поведението й означава именно това.
— Какво си въобразяваш, че правиш?!
Гледа го без страх… и с пълно безразличие. Очите й са безжизнени. Той отпуска ръка и си казва: „Трябва да се спра, преди да те ударя. Може и да ме е яд на теб, адски ме е яд на теб, но ще спра, преди да те ударя.“
Джуди се захлупва по лице, а косата й като слънчева корона се разпилява върху завивките. — Джуди?
Не реагира. Просто лежи.
Съпругата му се е опитвала да се самоубие. Изпъстрена е с разкривени драскулици. Горг, абала, илилий, Муншун, бас, лъм, опопанакс — тези думи са му непознати. Други — влачат, нищожество, черен, червен, Чикаго и Тай — са му известни, но извън този контекст. В лявото поле на листа с печатни букви е изписано: „АКО ПРИНЦ АЛБЪРТ Е ЗАКЛЕЩЕН В БЕЗИЗХОДИЦА, КАК ЩЕ ГО ИЗВАДИТЕ?“ Дясното е запълнено с букви, сякаш изписани от телекс, настроен на режим „повторение“: ЧЕРЕН ДОМ ПУРПУРЕН КРАЛ ЧЕРЕН ДОМ ПУРПУРЕН КРАЛ ЧЕРЕН…
„Не се прави и ти на луд и не си губи времето да търсиш смисъл в тези идиотщини — упреква се мислено. — Нямаш време за губене…“
Време.
Поглежда часовника на нощното шкафче и не може да по-вярва на очите си — часът е 4:17. Нима е възможно?! Сверява с ръчния си часовник, но очевидно наистина минава четири часът.
Съзнавайки пълното безсмислие на постъпката си — ако синът му се е върнал, несъмнено щеше го чуе, колкото и дълбоко да е спал — нервно изтичва до вратата и закрещява:
— Тай! Тук ли си, Тай? ТАЙЛЪР!
Докато чака да се увери, че отговор няма да последва, осъзнава, че целият му живот се е променил може би завинаги. Казват, че се случвало — ставало за секунди, буквално докато се обърнеш — но на човек му е трудно да повярва. Но ето че идва един прекрасен миг, в който вятърът на промяната преобръща всичко.
Дали да надзърне в стаята му? Да провери? Да се увери?
Фред отлично знае, че Тай не е тук, но все пак решава да провери. Стаята е празна, както и очакваше. Разместеният скрин й придава странно разкривен, някак злокобен вид.
26
Парцалената Ана и Парцаленият Анди — герои от книги, коми др., създадени от Джони Груел (1880–1938). — Б.пр.