— Разбира се, мила моя — привежда се Стан. — Кажете ми как се казвате и името на песента, която желаете да чуете.
— Аз съм Алис Уедърс и искам… — Бях пръв — настоява Бърни.
Ребека се споглежда с Хърми, който кисело клати глава. Градско чедо или не, той е не по-малко стреснат от Торвалдсън.
— „Лунен блясък“, ако обичате. На Бени Гудман.35
— Мой ред е, нищожество такова. Искам онова парче на Уди Хърман „Кошмарът на лейди Магъуон“. Това се казва хубава музика.
Хърми скланя глава над ухото на Ребека:
— Този никой не го обича, но винаги постига своето.
— Този път не е познал. Господин Бърнсайд, искам да… Симфоничния Стан й прави знак да мълчи. Извръща лице към собственика на този рядко неприятен глас:
— Съжалявам, господине. Песента се казва „Сънят на лейди Магъуон“ — доста пъргаво парче, но не мога да изпълня желанието ви, защото не нося плочата.
— Добре, братче, дай тогава „Не мога да започна“ на Бъни Бериган.36
— О, направо го обожавам! — възкликва Алис. — Пуснете „Не мога да започна“.
— На вашите услуги — отвръща Стан с обичайния глас на Хенри Лейдън. Този път не си дава труд да извършва сложни подскоци и да прави фокуси — изважда някаква плоча от първия кашон и я поставя на грамофона. Странно оклюмал пристъпва към микрофона и обявява: — Цял свят обиколих със самолет и борих се в Испания. „Не мога да започна“. Посвещава се на великолепната Алис Синята рокля и на Нощния скиталец.
— Какво се кривиш като маймуна! — съска Бърни.
Музиката започва. Ребека потупва Хърми по ръката и застава до Чарлс Бърнсайд, към когото открай време таи известна погнуса. Но тъй като сам стана център на вниманието, тя възмутено дава воля на отвращението си:
— Господин Бърнсайд, искам да се извините на Алис и на нашия гост. Вие сте груб, безогледен нахалник, затова след като поднесете извиненията си, ще се приберете в стаята си, където ви е мястото.
Думите й не произвеждат никакъв ефект. Бърни отново е отпуснал рамене. На физиономията му се мъдри широка, олигавена усмивка, а погледът му безцелно се рее в нищото. Изглежда така, сякаш разсъдъкът му се е изпарил напълно — не помни своето име, камо ли това на Бъни Бериган. Алис Уедърс се отдалечава с танцова стъпка, а Симфоничния Стан се оттегля от розовата светлина на прожектора в далечния край на подиума и сякаш потъва в дълбок размисъл. Възрастните двойки се поклащат на дансинга. Хърми Бучър прави знаци на Ребека и я гледа въпросително.
— Съжалявам за случилото се — обръща се младата жена към Стан/Хенри.
— Няма защо да се извинявате — отвръща Хенри. — Това беше любимото парче на жена ми. Напоследък непрестанно мисля за нея. Молбата им ме завари малко неподготвен. — Прокарва длан по пригладените си коси, изправя рамене и пред очите й се преобразява в предишната си роля.
Ребека решава да го остави на мира. Всъщност й се иска за малко да остави всички на мира. С красноречив жест дава на Хърми да разбере, че много съжалява, но има неотложна работа и си пробива път през тълпата към изхода. Дъртият Бърни някак е съумял да я изпревари и с провесен нос се тътри към „Маргаритка“.
— Господин Бърнасайд, постъпката ви може и да заблуди останалите, но не и мен.
Старецът се извръща поетапно, като започва от стъпалото, после измества коляното, схванатия кръст, другото стъпало и най-сетне скелетоподобния торс. Безжизнено клюмнал на върлинестия врат, плешивият му череп, осеян с петна, лъсва в цялата си грозота. Дългият нос стърчи като деформиран корабен рул. Старецът повдига глава с все същата изнервяща бавност, разкривайки мътен поглед и провиснало чене. Сгърчва мъртвешките си устни, а в гаснещите очи припламва неприкрита злоба.
Ребека изтръпва и се отдръпва. Устните на Бърни се разтягат в ужасяваща гримаса. Идва й да избяга, но гневът от унижението, което това противно нищожество я принуди да изтърпи, й дава сили да отстоява позициите си.
— Лейди Магъуон сънувала ужасен, ужасен кошмар — информира я Бърни унесено, сякаш бълнува. — И Лейди Софи сънува кошмар, само че нейният беше още по-гаден. — Кикоти се. — Кралят беше в своята кантора и броеше малките сладури. Това се присъни на Софи нощес. — Надава пронизителен кикот и изрича някакво име, нещо като „Господин Муш-хам“. Премлясва, разкривайки разкривените си жълти зъби, и в миг изпитото му лице като че се преобразява. В очите му блесва разсъдък, чертите на лицето му мигновено се изострят. — Познавате ли господин Муш-хам? Господин Муш-хам и неговия малък приятел Горг? Знаете ли какво стана в Чикаго?
35
Бени Гудман (1909–1986), „кралят на суинга“, считан за най-добрият джазкларнетист; създател на Триото на Бени Гудман, впоследствие преобразуван в Квартета на Бени Гудман; мнозина считат, че суингът „се появява“ на 16 януари 1938 г., когато оркестърът на Гудман изнася концерт в „Карнеги Хол“, Ню Йорк, с участието на гостуващи солисти от оркестрите на Дюк Елингтън и Каунт Бейси. Кариерата на Гудман бележи поврат в американската популярна музика. — Б.пр.
36
Бъни Бериган (1908–1942), един от най-добрите джазтромпетисти, известен като „Чудотворецът на суинга“; свири с братята Дорси, сестрите Бозуел, а през 1935 г. участва само няколко месеца в оркестъра на Бени Гудман, но се смята, че именно тогава е поставено началото на ерата на суинга. — Б.пр.