— Хенри, откъде знаеш?
— Усещам го интуитивно. Такъв е мирогледът на всички полицаи. А ти си полицай.
— Аз съм стражар — ни в клин, ни в ръкав изтърсва Джак и се изчервява, ужасен от себе си. — Съжалявам, тази глупост постоянно ми се върти в главата и ми се изплъзна от езика.
— Хайде да разтребим масата и да започнем четенето на „Студеният дом“.
Като измиха чиниите, Джак взе книгата, която кротко очакваше своя ред на другия край на масата, и последва в дневната домакина, като пътьом не пропусна както винаги да надникне в студиото на приятеля си. През остъклената врата се вижда малко помещение със звукоизолирани стени, натъпкано с електроника: микрофонът и грамофонът, докарани от „Макстънс“ и поставени на обичайните им места пред мекия, въртящ се стол на Хенри; сидиплейър с няколко гнезда и тунер, миксер и огромен студиен магнетофон край големия прозорец, който гледа към кухнята. Когато навремето проектирали студиото, Роуда помолила Хенри да направи вътрешни прозорци, за да го гледа как работи. В студиото не се забелязва нито един кабел, цари изряден ред като в капитанска каюта.
— Май се каниш да работиш довечера.
— Искам да завърша още две предавания на Хенри Шейка, а междувременно подготвям нещо като поздрав за рождения ден на Лестър Янг39 и Чарли Паркър.40
— В един и същи ден ли са родени?
— Датите са много близки. Единият е на двайсет и седми, а другият — на двайсет и девети август. Виж, не мога да преценя дали ти е необходима светлина.
— Предпочитам да е по-светло.
Хенри Лейдън включва двете лампи до прозореца, а гостът му премества до камината огромното меко кресло и нагласява абажура на високия лампион така, че светлината да пада точно над кръглата облегалка; проследява с поглед безпогрешните стъпки на приятеля си до ключа на лампата над входната врата и декоративното осветление над неговото любимо място — подобния на кошара диван в стил „Мишън“ с големите правоъгълни възглавници, на който се настанява и протяга крак по дължината на седалката. В продълговатата стая се разлива равна, приглушена светлина, съсредоточена в ярко петно около креслото на четеца.
— „Студеният дом“ от Чарлс Дикенс — обявява Джак и се прокашля. — Започваме, Хенри.
— „Лондон. Архангеловденската сесия на съда е започнала наскоро и лорд-канцлерът заседава в Линкълнс Ин Хол“ — прочита и се впуска в описанието на свят, потънал в сажди и кал Покрити с кал кучета, коне и хора, ден, лишен от светлина. Вторият абзац гласи: — „Мъгла навсякъде. Мъгла се стели над горното течение на реката, лъкатушеща сред островчета и зелени ливади; мъгла е надвиснала и над мътните й води, промъкващи се между редиците товарни кораби по долното течение и крайбрежната смет на голям (и мръсен) град. Мъгла над блатата в Есекс, мъгла по Кентските възвишения. Мъгла прониква в кухните На двумачтовите въглищарски кораби. Мъгла тегне по бордовете на шлеповете и малките съдове. Случайни минувачи се взират през перилата на мостовете в ниско надвисналото мъгливо небе, самите те обгърнати от мъгла, сякаш са в балон и висят сред непрогледни облаци.“
Гласът му секва и вниманието му за миг се разсейва. Описанието злощастно напомня Френч Ландинг — Съмнър Стрийт и Чейс Стрийт, светлините зад прозорчетата над пивницата „Дъбово дърво“, членовете на „Гърмящата петорка“, които се спотайват на Нейлхаус Роу, сивкавите постройки по хълма над реката, Куин Стрийт и живия плет около пансиона „Макстънс“, къщурките в покрайнините — всички те, сякаш са задушени от невидима мъгла, която обвива очуканата табела с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, поглъща бар „Пясък“ и гладно пълзи по долините.
— Извинявай. Тъкмо си мислех, че…
— И аз си го помислих. Чети по-нататък, моля те.
Без въобще да подозира, че един ден ще трябва да влезе в черния дом, чиято очукана табела за миг прелита през съзнанието му, Джак отново се съсредоточава върху текста и продължава да чете „Студеният дом“. Навън притъмнява и светлината на лампите създава впечатление за уют. Случаят Джарндис срещу Джарндис се влачи от съдилище на съдилище, къде подпомаган, къде възпрепятстван от адвокатите Чизъл, Мизъл и Дризъл; лейди Дедлок изоставя сър Лестър Дедлок в огромното им имение с плесенясалия параклис, застоялата река и алеята на призраците; на сцената се появява Естер Съмърсън, която въпреки нерадостните обстоятелства в живота си почти винаги чурулика жизнерадостно, когато повествуванието се води от нейно лице. Нашите приятели решават, че появата на тази героиня изисква малко да се подкрепят, щом се налага да изтърпят жизнерадостно чуруликане в големи дози. Хенри се надига от дивана и грациозно се запътва към кухнята завръщайки се с две ниски, тумбести чаши, в които е налял малцово уиски „Балвени Дъбълуд“, както и с чаша вода за четеца. Джак отпива няколко глътки, промърморва няколко хвалебствия по адрес на питието и продължава да чете. Естер, Естер, Естер, но под бълбукащия словесен водопад на неумолимата й лъчезарност локомотивът на сюжета набира скорост и отнася четеца и слушателя по релсите на историята.
39
Лестър Янг (1909–1959), тенорсаксофонист, считан за един от най-забележителните джазмузиканти; свири с Каунт Бейси, съпровожда изпълненията на Били Холидсй. — Б.пр.
40
Чарли Паркър (1920–1955), алтеаксофонист, един от най-големите импровизатори, с чието име се свърза с възникването на течението „би-боп“ в джаза; свири с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. — Б.пр.