Но това не е съвсем вярно. В цялата работа има нещо нередно.
Джак стои край асфалтираното шосе, което само допреди миг бе черен път в полето, взира се в бейзболната шапка на Тай Маршал и се опитва да се досети къде е грешката и защо, макар да подозира, че може би няма да успее. Беше много отдавна, освен това от тринайсетгодишен упорито се старае да забрави необикновено чудатите си спомени от детството. С други думи, прави го повече от половин живот. Невъзможно е човек да посвети толкова време да забрави, а после да очаква, че е достатъчно да щракне с пръсти и…
Щраква с пръсти и се обръща към топлата лятна утрин:
— Какво се случи, когато Джаки беше на шест? — Сам си отговаря: — Когато Джаки беше на шест, татко надуваше тръбата.
Само че какво означава това?
— Не баща ми — просветва му. — Не моя баща. Декстър Гордън45. Парчето се казва „Татко наду тръбата.“ Или може би албумът. Плочата. — Клати глава, после кима: — „Надува“. Татко надува. „Татко надува тръбата“. — Изведнъж споменът изплува ясен като бял ден. Слушат Декстър Гордън. Джаки Сойер се е скрил зад канапето, за да се забавлява с новата си играчка — умален модел на лондонско такси, което му доставя неимоверна радост — тежко е като тухла и затова изглежда по-истинско от обикновените играчки. Баща му разговаря с бащата на Ричард, Фил Сойер и Морган Слоут.
„Представи си само какъв фурор би предизвикал там отвъд!“ — бе възкликнал чичо Морган и така Джаки за пръв път подразбра за съществуването на Териториите. Когато беше на шест годинки, за пръв път чу за тази страна. А когато…
— А когато стана на дванайсет, взе, че отиде там.
„Пълен абсурд! — тръби в съзнанието му синът на чичо Морган. — Тотален, пълен… беее!… абсурд! Още малко и ще кажеш, че там наистина има хвъркати хора!“
Но преди да успее да отговори на въображаемия глас на едновремешния си приятел или да направи каквото и да било, по шосето се задава друга кола, която спира. Зад волана недоверчиво наднича Елвина Мортън, домашната помощница на Хенри Лейдън. Джак е открил, че това е обичайното й изражение и че всъщност е без значение.
— Да му се не види, Джак Сойер, какво търсиш тук? — мръщи се Елвина.
— Не спах добре, госпожо Мортън — усмихва се той в отговор. „Та си казах, че ако се поразходя, може да ми се избистри съзнанието.“
— Като газиш в росата, прочиства ли ти се главата? — Тя многозначително кима към панталоните, измокрени до коленете, че дори по-нагоре.
— Да си призная, бях се замислил и не внимавах къде стъпвам.
— Тъй ще да е било. Качвай се да те закарам донякъде, нали съм в твоята посока. Освен ако няма да си прочистваш още главата, де.
Джак неволно се усмихва. Поведението на Елвина му напомня за покойната му майка. (На въпросите на нетърпеливия си син какво има за вечеря и кога ще сядат на масата, Лили Кавано обикновено отвръщаше: „Пържени пръцки с лук, за десерт вятърник със сос от въздух, заповядай на вечеря в четвърт без краставичка.“)
— За днес май приключих с разведряването — промърморва и заобикаля отпред раздрънканата кафява тойота на госпожа Мортън. От кафявата пазарска чанта на дясната седалка се подават къдрави салатки. Джак я избутва навътре и се настанява.
— Не знам дали рано пиле рано пее — отбелязва Елвина, докато включва на скорост и потегля, — ама ранобудните купувачи при Рой положително хващат най-хубавите салати, повярвай ми. Пък и гледам да напазарувам, преди да са довтасали вагабонтите.
— Какви са тия вагабонти, госпожо Мортън?
Тя го удостоява с най-хубавия си недоверчив поглед — стрелва го само с крайчеца на окото, а дясното ъгълче на устата й се извива надолу, сякаш е вкусила развалена храна.
— Тия, дето само заемат масите в закусвалнята и Философстват: „Рибаря това, Рибаря онова.“ Кой бил, какъв бил — швед ли, поляк ли, ирландец ли — и, разбира се, на какво щели да го направят, като го пипнела полицията, което отдавна щяло да стане, ако нещата не зависели от оня мухльо Дейл Гилбъртсън. Тъй си дрънкат. То отстрани е много лесно да говориш, особено като си пльоснал задника си на високото столче пред бара, похапваш поничка и пийваш кафе. Аз поне така смятам. Излишно е да уточнявам, че половината са с книжки за безработни в задния джоб, ама това никога не го коментират. Татко често казваше: „Видиш ли някой, дето се смята за твърде велик да коси през юли, да знаеш, че цяла година няма да си мръдне пръста.“
Джак се отпуска на седалката, подпира колене на таблото и плъзга поглед по пътя, разстилащ се като килим пред кафявата тойота. Ще се прибере за нула време. Крачолите му са поизсъхнали, в душата му цари необикновено спокойствие. Най-хубавата черта на Елвина Мортън е, че не е нужно човек да се напряга да участва в разговора, защото като вземе думата, тя няма спиране. Идва му наум други любим лаф на Лили — за приказливите хора (като чичо Морган например) майка му обичаше да казва, че езикът на еди-кого си „се крепи в средата и работи с двата края“.
45
Декстър Гордън (1923–1990), изпълнител на тенорсаксофон, оказал огромно влияние върху използването на този инструмент в джаза. — Б.пр.