- И какво? - с интерес попита Фандорин.
- Не помогнало. Проиграл и червонците. Сега е като мен. Ходи и крънка.
По това колко гладко звучеше разказът личеше, че чичеронето не го разказва за първи път и сигурно послъгва. Макар че пропадналите комарджии биват сполитани и от по-странни премеждия.
- А сега погледнете ето този - Юшка му дишаше направо в ухото. Той кимна към някакъв сънен господин, който побутна купчина жълти жетони с думите „всичко на нула" и се прозя.
- Мартиросян е най-големият сред дирекчилерите!
- Сред кого?
- Дирекчилер - това е също нещо като играч. Само че залага не на масата, а играе със земя. Купува евтини парцели и чака - ами ако намерят нефт наблизо?
Мартиросян бил нищожество, пощенски служител. Веднъж спечелил петстотин рубли от лотарията и купил една десетина върху безплодна пустиня, далеч от находищата. Изведнъж се явил някакъв човек и му предложил хиляда. Мартиросян вече бил готов да се съгласи, но купувачът му се видял някак странен. Казал му да дойде утре. Хукнал да разузнава – оказало се, че наблизо се готвят да сондират. Това вече вдига цената поне десет пъти. Но Мартиросян не си продал земята и за пет хиляди. При съседите бликнал нефт. За десетината веднага започнали да дават сто и двадесет хиляди. И пак се отказал! - Юшка с възхищение погледна сънливия играч. - Това се вика нюх! Мартиросян продал парцела чак когато на границата му също бликнал фонтан. За милион и половина! За половината купил хиляда нови парцела и чака купувачи, а втората половина си я прахосва, както му скимне...
- Любопитно - призна Ераст Петрович, като си помисли, че и той би могъл да изиграе подобна игра. Но само от единия спомен за нефта му се повдигна, а в устата му се появи отвратителен маслен привкус.
- Старият паяк Рафалов - екскурзоводът посочи почтен старец, който дремеше на един фотьойл до стената. - Някога чували ли сте за лешоядите в игралните зали? Този е най-хищният. Никога не залага, просто си седи. Ако някой е проиграл всичко до дупка, а не иска да си върви, хванал го е хазартът, Рафалов предлага заеми срещу бесни проценти и срещу залог на недвижими имоти. Той тук в бюфета винаги има дежурен нотариус...
На една от масите стана шумно. Там някой гръмогласно искаше шампанско, някой крещеше „Не! Боже, не!"
Едното око на почтения старец веднага се отвори, беше кръгло и жълто, като на бухал.
Но гидът го водеше все по-нататък.
- Погледнете наляво. Виждате ли там, под палмата, онзи господин със сплескания нос? Много интересна личност, някой си Шунтиков, прославил се е с това, че...
Но Ераст Петрович така и не научи с какво се е прославил въпросният Шунтиков. В ъгъла на залата, върху ограден с парапет подиум, блестеше позната малинова плешивина. Днес Шубин бе цивилен, затова Фандорин не го забеляза отдалеч.
- Благодаря ви, достатъчно. Вземете обещания жълт... - на най-близката маса тъкмо преставаха да приемат залози. - А впрочем, аз ще заложа вместо вас.
Без да гледа, Фандорин хвърли жетона от двадесет и пет рубли на игралното поле и тръгна към Шубин.
- Почакайте, но аз винаги играя на черно! - кресна зад него Юшка. - Крупие, държа да го преместите!
- Както ви е угодно. Местя от 23 на черно. Les jeux sont faits![114]
А Ераст Петрович вече дори бе забравил да мисли за бившият Юсуф Абдурахманович. Той застана зад перилата - реши да почака, докато Шубин сам го забележи и да види как той ще реагира в първия миг, преди да овладее лицето си.
Подполковникът пафкаше папироса, държеше чаша коняк и плъзгаше пръст по ръба й. Странно, но на масата нямаше други играчи.
- Къде ще заповядате? - попита крупието.
Шубин бутна с нокът купчинка от шест жълти жетона.
- Наистина не знам. На осемнадесет?
В този момент крупието извърши някаква не съвсем ясна манипулация - махна един жетон и внимателно го върна обратно.
- Объркали сте се, Тимофей Тимофеевич.
- Наистина ли? - по дебелата буза се появиха гънки - помощникът на градоначалника се усмихна.
Колелото се завъртя. Топчето спря на 18. Ераст Петрович вдигна вежди, а крупието каза:
- Честито. Провървя ви. А сега, може би, вече стига? Въпросът звучеше странно от устата на служител в казино.