Дяволът, впрочем, не бе от обидчивите.
- Дивертименто[115] си трябва тук - прошепна той. - Нещо мило, игриво, но стопроцентово.
- Прав си. - Човекът се усмихна, дори се засмя (отново беззвучно). Изрази се в рима: -Всичко ние ще скроим. И ще се повеселим...
Фандорин се бави
Освен Дявола с не особено вежливия му събеседник и Ераст Петрович, в същата тази минута на размисли на ловна тематика се бе отдала още една особа.
Саадат седеше, наежена, върху меките кожени възглавници на екипажа и от минута на минута се ядосваше все повече. Засадата, подготвена за звяра, нещо много се проточи. Да не се наложи да се прибира с празни ръце?
В началото нощта изглеждаше приятно прохладна. След това Саадат започна да замръзва с несериозното си одеяние. Добре, че предвидливият Зафар имаше одеяло под седалката. Саадат сега се беше увила в него.
Тя бе поразена и оскърбена, когато облагодетелстваният Фандорин повече от неочаквано отказа да се яви и да си получи благодарността. При това изумлението беше по-силно от обидата.
Ама че чудеса!
Московчанинът определено не е от страхливите, това е проверено. Не е равнодушен към женския чар - докато вечеряха, я огледа цялата - от главата до петите. Погледът му, макар и не нагъл, беше съвсем недвусмислен. С жена си се е разделил и, ако се съди по събраните сведения, ни най-малко не тъжи за нея - тъкмо обратното. Какъв е проблемът тогава?
Зафар й преразказа някакви врели-некипели за отсъствието на взаимно притегляне. Но Саадат Валидбекова беше добра ученичка в гимназията, а най-добра бе по естествените науки. Небесните тела не се притеглят с еднаква сила. Слънцето привлича Земята, а Земята - Луната. Винаги някой дърпа, а някой се опъва; някой е ловецът, а някой - дивечът.
На западните жени им харесва да бъдат дивеч. Перушината им настръхва, започват да гукат, но никога не преминават в настъпление. Дори да тръгнат на лов за мъже, го правят като хищно тропическо цвете, които разтваря цветовете си, изпуска примамващ аромат, а щом пчеличката или пеперудката кацнат на него - ам!
На Изток не е така. Никой никога не бе ухажвал Саадат, никой не се бе стремил тя да го хареса. В ранната й младост зорко я пазеха, при жив съпруг каквито и да било признаци на внимание от страната на чужди мъже бяха невъзможни, а като вдовица тя се държеше към себе си толкова строго, че на никой не би му и хрумнало да се опита да превземе тази непристъпна крепост.
Мъжките ухажвания - да ги вземе шейтанът! Харесваше й да ловува сама, да си избира плячка по вкуса. Осемдесет и седем трофея бяха окачени по стените на въображаемата й ловна стая, а на най-видното място - също като дванайсеторог елен - номер 29 (ммм!). И изведнъж, ама че работа: плячка номер 88 не желае да влезе в капана! За това трябва да има някаква причина.
Вчера портиерът на хотел „Национал" любезно се съгласи да прочете пристигналите на името на Фандорин, но все още не стигнали до получателя телеграми (любезността не излезе евтино - двадесет и пет рубли). Саадат се притесни. И двете телеграми бяха от Санкт-Петербург. „Ела спешно. Ема". „Незабавно съобщи за пристигането си. Чакам. Ема".
Ето я причината. Казва се Ема.
Що за съперничка е това, че чак е засенчила Клара Лунная? Сигурно е немкиня. Златокоса, с пищни форми, млечно-бяла кожа, трапчинки по бузите - озлобяваше се Саадат, като си представяше своята пълна противоположност.
Но сериозната конкуренция може само да амбицира един истински предприемач.
Ема имаше един съществен недостатък. Тя тръпнеше в очакване някъде далеч на север, а Саадат беше тук, съвсем наблизо.
Освен това портиерът каза, че на клиента постоянно му звъняли от австрийското консулство. И през цялото време минавали да го търсят някакви хора. А господин Фандорин се отбил за минутка през деня и оттогава не се е появявал.
С една дума, положението се изясни. Човекът има безкрайно много работа, има си и Ема с нейната немска любов. На Фандорин, разбира се, не му е до Саадат Валидбекова и нейната благодарност.
Но не е възможно да се примириш това, че си ненужна на мъж, който е нужен на теб. Как би постъпил джигит, влюбен в несговорчива девойка? Просто би я преметнал през седлото и би я отвел в планините.
Точно така реши да постъпи и Саадат. Затова и мръзнеше вече пореден час край омразния хотел „Национал". Нощта е към края си, а Фандорин все го няма! Какви джинове са го отмъкнали?
Арташесов й върна похитения „делоне-белвил" още вчера, но Саадат си каза, че няма да може повече да се вози в него. Споменът за виковете на Турал беше ужасен, а освен това в тази кола бяха убили горкия Франц. Докато нямаше нова кола, тя използваше карета.
115
В балета: сюита или вмъкнат номер, който не е свързан с общото действие. От фр. divertissement – равлечение,