He й се наложи да се убеждава много дълго.
Зафар бдеше на поста си: гледаше и слушаше. По знак, даден от господарката му (пръстът описа възходяща спирала) той отвори пердетата на прозорците - в спалнята нахлу розовата светлина на изгрева.
„Ма..." - измуча спящият, като неспокойно се размърда.
Да не би да е „Ема"?
Блажената нега се стопи. Саадат взискателно подръпна любовника за носа. Отвориха се очи, сини. Без коса Фандорин изглеждаше много по-добре. Подмлади се и започна да прилича на Гоштасп от „Шахнаме"[116] - като дете Саадат имаше книжка с превъзходни миниатюри. На колко ли е години все пак? Четиридесет - четиридесет и пет? „Аз нищо не знам за него" - помисли Саадат и ужасно се учуди. Не на това, че нищо не знае за любовник №88, а защото искаше да узнае всичко за него.
- Колко жени си имал? - попита тя. - Ясно е, че са много. Но колко?
- В какъв с-смисъл? - Сините очи замигаха. - Не съм ги броил.
- Толкова много, че си загубил бройката?!
Фандорин се повдигна, примижа от ярките, коси лъчи. Прекара ръка по лицето си.
- Всички мъже водят статистика на победите си. Това се знае - настояваше Саадат. - Така че не ме лъжи. Колко?
- Не съм водил с-счетоводство. Значение имат само онези жени, след които остава п-празнина. Те бяха малко.
„По-топло - рече си Саадат. - Сега ще си кажеш всичко, гълъбче".
- Добре, как се казваха онези, които оставиха п-празнина в душата ти? Можеш да не изброяваш всичките. Назови ми поне последната.
- 3-защо? Той се навъси.
- Сама ще отгатна. Източните жени имат дар на ясновидки. - Тя погледна към тавана, притвори очи. - Чувам буквата „Е"... Името започва с „Е".
Той вдигна рамене - не се впечатли.
- Ами да, б-бившата ми жена преди се казваше не Клара, а Елиза. Всички го знаят.
- Не, не е „Елиза" - друго име. - Няколко мистични движения във въздуха. - Ема! Жената се казва Ема!
Саадат направо впи поглед в него.
Ах! Изразът на лицето му се промени. По него премина сянка. Не виновна - по-скоро угрижена. С такава физиономия не си спомнят онази, която обичат силно.
Саадат се засмя и се отпусна върху възглавниците.
- Искам да спя - каза тя. - О, Аллах, колко съм уморена!
„Ема! Ето кой трябваше да се свърже с мен след депешата. Странно, че това не се случи. Обажданията в хотела от чиновника за специални поръчения - това е несериозно".
С ласкавото женско име в секретната кореспонденция се именуваше Емануил Карлович де Сент-Естеф, директорът на Полицейския департамент. Екстрената телеграма, която Фандорин прати, първо бе стигнала при него и преди да й даде ход, господин директорът трябваше да разбере какъв е проблемът. Това обаче не се случи.
Омаян от тази поразителна жена (никога не бе срещал такава и не подозираше, че такива има), Ераст Петрович за няколко часа забрави за отсечените ръце и за заплахата за държавата, която съвсем не беше намаляла със смъртта на Одисей. Стачката продължаваше, а вместо отпадналия организатор със сигурност щеше да се появи някой друг.
Името „Ема" му напомни за работата. Явно ще се наложи още веднъж да се свърже с Петербург. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
- Глупак съм бил да се откажа от такава благодарност - каза Фандорин и целуна ръка на дамата. - Много жалко, че сега сметките са уредени и не бих могъл да разчитам на продължение...
Тази фраза можеше да се интерпретира и като твърдение, и като въпрос. Интонацията допускаше и двете тълкувания - както пожелае госпожа Валидбекова.
- Да, сега ти си ми длъжник и то мнооо-ого голям - провлачи тя, като подаде за целувка китката, лакътя, рамото. - Никога, на нито един мъж не съм давала толкова много.
Саадат доволно се протегна, подобно на лъвица, която преди малко е изплюскала бивол или дори цял жираф.
- Но виждам, че те чака работа. Върви, аз ще поспя. А вечерта пак ела. Ще обсъдим как да се издължиш.
Интересите на държавата са важни, но не са по-важни от дружбата. Затова, преди да прави каквото и да било, Ераст Петрович отиде в болницата, за да разкаже на Маса за края на лова.
- Обидата е отмита с кръв, честта ви е възстановена - тържествено обобщи японецът. - Сега мога спокойно да умра.
Днес обаче той изглеждаше по-добре. Докторът каза, че след седмица, ако няма усложнения, пациентът ще може да бъде прехвърлен в Москва - бакинската жега не е добра за зарастването на рани на белия дроб.
116
Гоштасп или Виштаспа - полулегендарен цар е иранската литература, съвременник и покровител на