Влезе в хотела през задния вход, готов за всякакви изненади.
„Никакво палене на лампата. Падам в леглото и заспивам. Конете - ако щат да ги крадат. Щом разберат, че принадлежат на Хасим, сами ще ги върнат".
Странно е да отваряш вратата на собствената си хотелска стая с шперц, но дежурният на рецепцията нямаше защо да знае, че гостът се е върнал.
След като прекрачи безшумно прага, Фандорин протегна напред двете си ръце, за да не се блъсне в закачалката. Някой здраво го сграбчи за китките от двете страни, а трети човек, от когото отвратително вонеше на жасмин, хвана Ераст Петрович отзад за врата и усърдно, но не много умело натисна сънната му артерия.
„Това не се прави така, идиот! Няма нужда от сила!"
От гадния парфюмериен аромат така започна да му се повдига, че смъртно умореният Фандорин загуби съзнание дори с известно облекчение.
Нов ракурс
Отново миришеше на жасмин, макар и не толкова силно, както миг преди това. Нещо жужеше – равномерно и монотонно. Духаше на вълни топъл вятър. Неясно защо тялото не го слушаше: ни ръката си можеше да повдигне, ни изобщо да помръдне.
Съзнанието се върна не изведнъж, а постепенно, на порции.
Първо Ераст Петрович разбра, че седи във фотьойл, завързан или пристегнат към подлакътниците, но по някаква причина предмишниците и китките му не бяха изтръпнали. След това отвори очи и отново ги затвори. Беше ден, светъл ден.
Значи жасминовият удушвач е натиснал сънната му артерия не преди малко, а преди часове. Слънцето беше високо, сенките - къси. Съзнанието се връщаше бавно, а главата го болеше, защото онзи бе притиснал артерията прекалено силно, това бе предизвикало продължителна загуба на съзнание.
Наблизо, на няколко крачки, имаше някой. Фандорин едва открехна клепачи.
Я да видим какво има тук?
Някакъв кабинет.
Жужи електрическият вентилатор на тавана, раздвижва нажежения въздух.
Вързаните ръце не са изтръпнали, защото под въжетата са подложени възглавници. Виж ти, каква грижовност.
Човекът, от когото отвратително миришеше на евтин жасминов одеколон, бе седнал край масата и със скучаещ вид човъркаше под ноктите си с джобно ножче.
„Онзи същият, от черното стълбище. Значи все пак не е застрахователен агент".
Върху зеленото сукно се търкаляха вещите от джобовете на Фандорин: пистолетите „Уебли" и „Деринджър", портфейлът, двете разгърнати телеграми от директора на Полицейския департамент, подписани с женското име „Ема".
Жасминовият се размърда, наложи се да затвори клепачи.
„Направили са ми засада в хотелската стая - това е ясно. Заради умората и недоспиването не е работел „усетът на кожата" - това също е ясно. Единственото, което не е ясно: защо са подложили възглавници под въжетата? От какво може да е продиктувана такава загриженост? Само от едно: революционерите смятат да отмъстят за главатаря си по някакъв много жесток начин. Те вече знаят, че преди да умре, на Кълвача са му отрязали ръцете. Ето защо имат специални планове и за моите ръце. Възглавниците са сложени, за да не се притъпи чувствителността. От китайците, тези ненадминати майстори на мъченията, се знае: ако искаш човек повече да се мъчи, не му причинявай страдания предварително".
Дори му стана любопитно докъде е стигнала фантазията на борците със самодържавието. Но имаше и чувство, което бе по-силно от любопитството - ярост.
„Ох, господа буревестници, ще съжалявате, че не сте ме убили веднага" - мислено обеща Ераст Петрович. Но в този момент зазвъня телефонът, фалшивият застрахователен агент (Вайсмюлер ли беше?) вдигна слушалката и стана ясно, че дедукцията е била грешна.
- Jawohl, Herr Konsul... - каза Жасминовият. - Nein, aber schon bald... J a, ich bin vollig
sicker[119]
Акцентът е виенски. Този Вайсмюлер не е никакъв нелегален. А нападението е организирано от австрийския резидент Люст - онзи същият, който дълго и неуспешно искаше среща.
И моментално се подреди съвсем друга дедукция.
„Австрийските шпиони са ме следили в хотела. Това е фактор, на който не обърнах внимание! Има сила, която не по-малко е заинтересована от всеобщата стачка! В навечерието на военен конфликт немците и австрийците на всяка цена искат да оставят Руската империя без бакинския нефт. Алчността на местните промишленици, интригите на Шубин, подривната дейност на нелегалните болшевики - всичко това е изгодно за Люст. Нищо чудно и гуверньорът Франц Кауниц също да е жив. Изпълнил си е задачата и се е изпарил. Ловка операция са замислили австрийците, трябва да им се отчете. Никакви следи, други вадят вместо тях кестените от огъня. Но защо съм им притрябвал аз? Защо им е да рискуват толкова и да излизат наяве?"
119
(нем.) - Слушам, господин консул... Не, но скоро ще стане... Да, напълно съм сигурен-Б. пр.