Онзи се смути.
- Ах, простете ми, господине... Взех ви за... Трябваше да ми доставят истински киргизстанци от Кисловодск, за да... Впрочем, няма значение - той се изкашля. - Чувал съм за театралните ви успехи. Клара, тоест госпожа Лунная, ми е разказвала... Но киното - това е друго нещо. Не бих се осмелил да предложа на такъв талант само епизод, а пък голяма роля... Знаете ли, сега са на мода снимките в едър план, особено в профил. Ако лицето ви анфас е много интересно, то профилът... Профилът ви не е достатъчен.
Оскърбен до дъното на душата си, Маса се обърна и каза на Фандорин:
- За сметка на това той пък има много голям профил! Носът му е като на капа[45]!
В този момент Ераст Петрович бе дръпнат от съпругата си.
- Скъпи, прескъпи мой, колко се радвам да ви видя - тихо и проникновено говореше тя, като свенливо се усмихваше. - Елате при мен вечерта. Ще седнем и ще си говорим, ще си говорим. Навън ще е нощ, ще духа вятър, а ние ще бъдем двамата и ще се наприказваме, колкото ни душа иска. Измъчва ме това, че така сме се отдалечили един от друг. Всичко не е както трябва, всичко е глупаво, глупаво. Знам, аз съм прекалено много актриса и от мен не става добра съпруга, за нищо не ставам. Но, повярвайте ми, вие сте ми скъп и миналото, когато бяхме щастливи, не е празен звук за мен. Наистина, елате. Ще ви чакам...
„Пиесата ,Найка" Диалогът на Заречная и Тригорин от четвърто действие. А всъщност просто й трябва нещо от мен. Ще влезе в ролята на жена, която посреща мъжа си след дълга раздяла, ще се заиграе, и всичко ще завърши - ясно как. Не, само да не се започва всичко отначало..."
- Няма да мога. Зает съм. Вечерта имам среща в г-градоначалството.
- О, не искам да нарушавам плановете ви. Ще се срещнем там, където ви е удобно - за секунда Клара превключи в ролята на безропотна жертва. Откъде е това? Май от „Последната жертва" на Островски. - Довечера имаме снимки от девет в Стария град, това е съвсем близо до градоначалството. Умолявам ви, само за няколко минути!
- Д-добре. Ще дойда.
- Яков Залманович, злато мое, бъдете така добър, напишете на съпруга ми адреса на днешната ни вечерна локация! - каза тя високо на асистента.
И Фандорин, когото още допреди минута никой не поглеждаше, изведнъж се оказа в центъра на всеобщото внимание.
Мамелюците, арапите, наложниците и прислужниците, операторите и електротехниците с любопитство зяпнаха мъжа на Клара Лунная. Някой доста силно избоботи: „Виж ти! Като във водевил: същите и страховитият мъж". В отговор се чу хихикане.
На връщане към „Национал" Ераст Петрович вървеше с огромни крачки. На пътя му се изпречи търкаляща се празна бутилка, той замахна с бастунчето си и я запрати настрани. Едно е да мечтаеш да се отървеш от втръсналата ти съпруга, и съвсем друго е, когато те смятат за рогоносец. Второто обаче логически произтичаше от първото, с това трябваше някак да се примири.
- Ренсю! - изрева Фандорин на слугата, който едва смогваше да го следва.
- Какво ренсю, господарю?
- Бягане по тавана.
- Хе - учуди се Маса. - Толкова ли е сериозно всичко?
Истински Екшън
„Бегом по тавана" - така се наричаше упражнение, при което се предписваше със засилка да се качиш възможно по-високо по стената, да се отблъснеш и като направиш салто, да се приземиш на крака. Наложи се Ераст Петрович да изпълни този не особено лесен трик три пъти, за да се отърси от раздразнението - едва след това душевната хармония взе да се възстановява. Той отдели още четвърт час на безшумно пълзене по тъмния коридор на хотела. Край него три пъти минаха гости, два пъти камериерки - и не забелязаха извиващата се като змия черна фигура на пода. Такава тренировка - в условия, близки до бойните - освен всичко каляваше и нервите: ако Фандорин бе открит, щеше да бъде конфузно и скандално, а за един благороден мъж няма нищо по-страшно от това да се озове в жалко положение. Освежен до известна степен от двойното ренсю, Ераст Петрович отново тръгна към градоначалството. Маса носеше под мишница кинжала с черния кръст на дръжката, той бе загърнал вещественото доказателство в една хотелска кърпа. Ако подполковник Шубин се окажеше достоен за откровен разговор, щеше да се наложи да му се покаже този трофей.
На Садовая обаче уж прогоненото раздразнение го налегна с нова сила. Шубин отново не си беше на мястото. Дежурният го посъветва да потърси господин подполковника в казиното, „защото днес нали е понеделник и денят клони към края си".
„Ама че е „печен". Ту е в „Локант", ту е в казиното. И все пак с Шубин трябва да се поговори. Но няма да е край рулетката, я?"
45
Капа - персонаж от японския фолклор, воден дух. Ичобрачяпа се в две разновидности - подобен на костенурка с