Още в ранното си детство беше видял в зоологическата градина огромно, мръсно, тъпо животно. Слонът беше гигантски, момчето - мъничко. Но момчето вдигна пръст, примижа: „Паф! - и си представи, как исполинът пада и рита във въздуха с подобните си на трупи крачища.
Ловът, на който бяха отдадени толкова години, е към своя край. Слонът е обречен, за него няма спасение.
Партийното ръководство романтично кръсти операцията „От тъмнина към светлина", Кълвача обаче мислено я наричаше „Лов на слон".
Зъбните колелца се закачат едно за друго, чукчетата чукат - всичко работи като часовников механизъм.
Остава да бъде решена последната задачка, най-завъртяната: какво все пак да прави с охраната? Докато не измисли, не може да дава заповеди.
Мисли, главо, мисли!
Ех, пълно е с помощници, а за най-важното няма на кого да разчиташ, освен на себе си. И винаги е било така.
Когато след поражението на революцията го пратиха в Задкавказието, задачата на партията беше следната: да уреди финансирането. В тази покрайнина на империята се въртят огромни пари, а полицейската хватка е по-слаба отколкото в центъра. По онова време се залагаше основно на ексове[55], да се ограби параход, да се обере банка и прочие „стражари и апаши".
Шумът от такова финансиране беше голям, а ползата - малка. Най-гръмката акция -нападението на Тифлиската хазна през 1907 година, донесе четвърт милион, и какво стана? Номерата на откраднатите банкноти бяха разпратени по цяла Европа и много другари изгоряха заради тези белязани хартийки.
Кълвача бързо се досети, че работата трябва да се нагласи по друг начин. Тихо, без прекъсвания, без полицейски неприятности. Идеалният плацдарм е не Тифлис, а Баку. Именно тук блика най-мощният паричен фонтан, пръските летят във всички страни - само гледай да подложиш навреме кофите. А освен това тук има неизчерпаем източник на революционни кадри: горещи тюрки, пламенни арменци, боен пролетариат. Плюс един немаловажен фактор - добре охранена, сговорчива полиция.
Постепенно се оформи система, удобна на всички и затова непробиваема. Беше изградена на „доброволни вноски" от едрия капитал. Та нали нефтеният бизнес е толкова уязвим - една кибритена клечка, и от свръхдоходното предприятие остават само въглени. Това е само един от методите, а има и други, не по-малко доходни.
Вече коя година подред цялата партия се хранеше само от един доставчик - Кълвача. От неизчерпаемия бакински извор течаха парични потоци на длъж и на шир, от Питер до Владивосток, от Архангелск до Цюрих. Изключително ефективното и рентабилно предприятие функционираше безупречно. Живей и си свиркай. Въпросът обаче е: заради какво? Цялата тази разбойническа (а каква друга да е?) дейност намираше смисъл и оправдание само в комбинацията с великата цел: смъртта на Слона. Без нея Кълвача беше просто изнудвач, шантажист, главатар на шайка бандити. А със Слона - предводител на ловци.
- Гоначите нали няма да се изложат? - наруши мълчанието Дяволът. - Ловците ти са некадърни, приятел.
Което е истина, си е истина. С помощниците има повече проблеми, отколкото с полицията. Открай време се знае: лошият помощник е по-страшен от врага. Мъка е с бившите партийни другари есери, с меншевиките, националистите и най-вече с малоумните анархисти. Истински читави са само болшевиките. Останалите имат бръмбари в главите.
Нищо. Кълвача е свикнал да работи с „инвалиди". В Баку е пълно със сакати. Такъв е този град, зъбат - на кого ръката му отхапе, на кого крака. Производствената травма - това е най-добрата агитация срещу капиталистическата експлоатация. Но под „инвалиди" Кълвача нямаше предвид куците и сакатите, а безмозъчните. Ох, колко ги има само в революцията! С най-различни оттенъци, от бледорозово до тъмночервено с уклон към черното. Маса време и сили отиват, за да се нагласят отношенията между участниците в лова. Арменските „маузеристи" са се хванали гуша за гуша с тюркските робинхудовци, надутите есери са уверени, че са най-важни от всички, защото с тях са транспортните работници, меншевиките във всичко си пъхат носа и нищо не правят, идиотите анархисти не желаят да се подчиняват никому.
Да, ловците са тъпи и неорганизирани. Но все пак успя да ги събере заедно. Болшинството дори не се досещат за кого е ловът.
- Онези, които се мотаят в краката ни, ще ги поразчистим. За да не провалят работата -обеща Кълвача на събеседника си.
- Не се съмнявам. Но признай си, че все пак сглупи с Ялта. Домъкна на опашката си репей, наречен „фандорин".