- Прав си - призна Кълвача. - Но не е трудно да се поправи усложнението. Този славей обича да пее соло, а това значи, че не е особено опасен. Болестта на всяка прогнила власт е в това, че тя изтласква талантливите хора в канавката. С единака, дори и да е много печен, е лесно да се справиш.
В този миг някъде навън, съвсем близо, се чуха два пистолетни изстрела. Това бе условен сигнал. В Черния град, при това през нощта, няма,от какво да се притесняваш. Ако някой чуе гърмежите, няма да се учуди.
Кълвача се развесели. Оказа се, че все пак се е изнервил заради „славея". По-точно, че заради ялтинската си ваканция постави под заплаха „Слонския лов".
- Какво ти казах? - засмя се Кълвача и свали крака от леглото. - Ето го и Краба. Значи няма вече никакъв Фандорин.
На сигнала трябваше да се отговори също с изстрел. Кълвача извади изпод възглавницата маузера си, вдигна ръка. От врабеца остана само хвърчаща перушина. Ами защото му омръзна с неговото потропване.
Банкетът в Мардакян
- Хрумна ми идея, която още не е идвала никому! Светът ще бъде шоке! След успеха на халифа ще мога всичко да си позволя! Дори филм за калта!
През целия път от хотела Симон не млъкваше. Той се качи при Фандорин и Маса в разбрицания им кабриолет, последен в кортежа, който се бе разтегнал по извънградското шосе. Най-отпред водеше разкошна черна лимузина, след нея три демократични „форда" и отзад - открит допотопен „парсифал"[56]. Не можаха да намерят нещо по-добро. Цените в града бяха невиждани. Ако в Москва - пък дори и в Европа - Ераст Петрович се чувстваше като финансово осигурен човек, то в Баку се оказа, че възможностите му се смятат за доста скромни.
Петстотин рубли за наем на таратайка, която едва изцежда четиридесет километра в час!
Баку безусловно беше най-скъпият град в империята. А може би на целия евразийски континент. Ако в централните губернии човек, притежаващ сто хиляди, се смяташе за богаташ, то в нефтеното елдорадо заможността започваше от милион и на Апшеронския полуостров вероятно живееха горе-долу толкова милионери, колкото в цяла останала Русия.
От двете столици тук като мухи на мед се стичаха адвокати, инженери, ресторантьори, предприемачи, артисти, професионални красавици. Фандорин прочете във вестника, че бакинският градоначалник има нечувано високо възнаграждение - пет пъти по-високо от тифлиския, независимо, че за център на Кавказкото наместничество се смяташе не Баку, а Тифлис.
Оказа се, че и пролетариите тук никак не печелят зле. Един поне донякъде квалифициран работник на сондажна кула или в нефтопреработвателна фабрика вземаше поне шестдесет рубли - колкото титулярен съветник в руската провинция. А пролетариите отгоре на всичко и стачкуваха - искаха повече.
„Парсифалът" пуфтеше астматично, като подскачаше по бабуните. Над лошия път се издигаха кълба прахоляк, покриваха стъклата на автомобилните очила, плаща, с който Фандорин предвидливо покри белия си смокинг. Слънцето сияеше в зенита си, тежките му лъчи се лееха отвесно, сякаш кипнал сироп. Беше по-разумно да се вземе закрит автомобил, разбира се, но Ераст Петровия нарочно избра кабриолет - знаеше, че жена му ще се страхува да не й се развали прическата.
Така и стана. Клара и Леон тръгнаха с изпратения от чичото „ролс-ройс", останалите поканени членове на снимачния екип се разпределиха по „фордовете", а Фандорин, Маса и присъединилият се към тях продуктьор гълтаха праха най-отзад.
- Фирм за карта? - заинтересува се Маса. - А цендзурата ще го пусне ри?
- Имам предвид нефта - Симон посочи кулите на Черния град, които се виждаха в далечината (пътят към вилната зона минаваше през него). - Още на нито един от кинематографистите не му е хрумвало да се заинтересува от тази лепкава, мазна, черна кал!
А пък аз тук се наслушах и нагледах на такива неща! Анкроайябъл[57] ! Ооо, това е доста по-ефектно от добива на злато! Колко страсти, престъпления! Феерик, фантастик! Какви сюжети, какви типажи! Те просто си просят да влязат на екрана! С нефт могат да се занимават само хора, които са от желязо. Мекотелите не оцеляват. Разказаха ми истоар за Алексей Иванович Путилов, директор на три нефтени компании. Той забранил да дъщеря си брак с младежа, когото обичала. Тя, горката се отровила с арсен. Възлюбеният й се застрелял в деня на погребението точно пред врата на нейната къща. И ву саве, как е реагирал на това Путилов-баща? Той казал: „Само евтина оперетка ни липсваше". А, какво ще кажете?
- Г-гнусно е - отвърна Ераст Петровия, като намали, за да премине над тръба, вкопана в земята напряко през пътя.