- Само гледай да си вежлив с тукашните главорези, че нали те знам какъв си - размаха пръст Фандорин. - И не закачай слугинчетата. Тук е изток, с тези неща е строго.
Маса с достойнство му обърна гръб.
Алеята направи завой и стигна до арка, обвита с благоуханни рози.
Ераст Петрович премина под нея и замря. Пред него зееше пустота, от която се носеха звуците на музиката, смях, гласове, ромон на вода.
По вътрешния периметър на живия плет вървеше тясна пътечка с перила, а средата бе заета от котловина, дълбока тридесетина-четиридесет метра. От горната площадка на стълбата се откриваше фантасмагорична гледка: в голям басейн, голям колкото пет или шест тенискорта, бликаше осветен фонтан, около него плаваха няколко белоснежни лодки, приличащи на лебеди. Краищата на водоема тънеха в гъста сянка, там на групички стояха или се разхождаха многочислените гости. Симон беше прав: Фандорин още никога не бе виждал толкова кардинален способ за борба със зноя, независимо, че беше обиколил целия Божи свят.
Беше невъзможно човек да си представи поне приблизително колко ли е струвала на стопанина тази прищявка.
Слизането можеше да стане и с асансьор, който приличаше на позлатена бонбониера, но пред кабината се беше строила опашка от киноартисти и Ераст Петрович предпочете да използва стълбите.
Долу, в ъглите на еспланадата, покрита с разноцветни мраморни плочи, имаше площадки: на едната свиреше оркестърът, на другата имаше бюфет, върху третата бяха поставени масички за игра на карти, четвъртата бе заета от дивани с наргилета. С всяка площадка по-надолу жегата все повече намаляваше, а долу дори стана прохладно. Високите стени на изкопа бяха измазани и изографисани с фрески, изобразяващи райски градини. Зад три кадифени завеси имаше май пещери, издълбани в скалата. На лявата бе изобразена дама с кринолин, на дясната – джентълмен с цилиндър (аха, ясно); на централната завеса се мъдреше герб с хералдични животни и малка нефтена сондажна кула в средата.
Фандорин спря на най-долната площадка. Очите му свикнаха с полумрака и сега можеше както трябва да огледа събралите се.
Публиката беше пъстра, половината европейска, половината източна. Мундирите и смокингите се смесваха с черкезки; блясъкът на еполетите - с блясъка на хазърите[66] и ръкохватките на кинжалите. Дамите също изглеждаха различно: някои носеха открити рокли с голи рамене, но се срещаха и жени с азиатски тоалети, някои дори със забулени лица.
Изведнъж по тълпата сякаш премина вълна. Всички се обърнаха към кабинката на асансьора, откъдето с омайваща усмивка излезе Клара, придружена от Леон Арт. Тя бе с тясна сребриста рокля, която подчертаваше изящните й форми; режисьорът беше облечен с черен фрак, с пусната по раменете коса и орхидея на ревера - той също беше като картинка.
„Красива двойка - помисли си Фандорин. - Защо им е трети да им свети? Само по-скоро да..."
Към почетната гостенка се затъркаля някакъв дебеланко със сияеща плешивина в неестествено черните коси, той в движение се кланяше на гостите.
- Ераст, Ераст! - с очарователна безпомощност взе да се озърта Клара. - Господа, днес съм със съпруга си. Ах, ето го! Господа, разрешете да ви представя: Ераст Петрович Фандорин.
Всички зяпнаха щастливия съпруг на голямата „етоал", а той скръцна със зъби и слезе по стълбите.
- Защо ми се к-кланяш? - ядосано попита Фандорин продуктьора.
- За да видят всички колко важна персона сте - прошепна в отговор Симон. - Иначе няма да ви уважават.
- За какво ми е тяхното уважение...
Все пак се наложи да спре да мърмори. При Ераст Петрович дойде Клара и с трогателна съпружеска грижа му поправи якичките (които и без това бяха идеални), целуна го по бузата. Ролята на любяща съпруга бе отработена в няколко лаконични щриха, по Станиславски.
Срещата на киногрупата с благодетеля и спонсора напомняше августейша аудиенция. Леон първи отиде при чичо си. След него Ераст Петрович със съпругата му и Симон, който спазваше почтителна дистанция. Последва ги първият оператор и двама актьори, които вчера изпълняваха ролите на главния асасин и главния мамелюк. Всички останали се построиха във вид на полумесец отзад и се поклониха от разстояние.
Когато се озова лице в лице с великия Месроп Карапетович, Фандорин почувства смътно безпокойство и не се сети веднага от какво е предизвикано. Не от богатството на бакинския Крез[67] , разбира се. И не от изпитателния поглед на малките му черни очички, блестящи като маслини: те се впиха в лицето на Ераст Петрович, стрелнаха се към племенника, към Клара и отново се спряха върху Фандорин - сега вече без да мърдат.
66
Хазъри - Цилиндрични кутийки от кокал или сребро с точно отмерена порция барут, у кавказките народи са се
67
Крез - последният цар на Лидия в Мала Азия от 556 пр.Хр. до 541 пр.Хр., пословичен със своето богатство. - Б. пр.