Ераст Петрович се приближи.
- ...Разпоредил съм да бъде обявен месец на борбата с подкупността - важно говореше полковникът, чието сурово лице бе набраздено от белези. - Подписах заповед, съгласно която във всеки участък ще висят изречения от Светото Писание, изобличаващи рушветчийството. Тимофей Тимофеевич - той кимна по посока на втория жандарм - ще подготви списък с мерки за засрамване на полицейските чинове, изпитващи душевна склонност към сребролюбие. Сега господа, с подкупничеството в градската полиция ще бъде приключено!
- Няма да е на минутата, а щом свърши месецът - уточни вторият. Мазното му лице не помръдна, но в очите се мярна искрица. - Щом е такава волята на градоначалника, никой няма да посмее да не се подчини.
- Да, да, след месец - съгласи се полковникът. Фандорин разбра, че това е Алтинов, когото в Тифлис бяха нарекли усърден, но тъп служител. А дебелият подполковник несъмнено беше помощникът му, „печеният" Шубин.
- Браво! Превъзходно начинание! Отдавна беше време! - нестройно откликнаха седналите. Градоначалникът се оттегли с величествен вид.
Подполковникът забърса с кърпичка запотеното си чело - с неговото телосложение му бе горещо дори край басейна.
- Котофей Котофеевич, дали да не продължим? - извикаха го. - Вие май се бяхте решили на ва-банк?
Шубин, който наистина приличаше на охранен котарак, седна на масата, направи знак с глава по посока на отдалечаващия се началник и изразително подбели очи. Около масата се понесе кикот.
- Скъпичко ще им излезе на бакинците този месец - отбеляза господинът, който напомни за играта „ва-банк" и изчегърта нещо от огромния брилянт на пръста си. - Но това кога ли ще стане, а пък вие, защитникът на закона, ще изгорите ей сега, на мига.
- Нищо, Котофей Котофеевич винаги успява да компенсира - изсмя се друг играч, и всички весело се захилиха, макар смисълът на шегата да бе очевиден.
Шубин измърка уютно:
- Ще видим, ще видим. Ето пет „катенки"[71] . - Извади пет стотачки. - Кой иска да понтира?
Ераст Петрович не знаеше правилата на играта, но много внимателно следеше действията на подполковника. По това как човек се държи по време на хазартна игра, може да се преценят много страни от характера му.
Откриха картите.
- Браво! Яко лапнахте банката! - зашумяха партньорите. С меко движение, сякаш котарак с огромна лапа, подполковникът придърпа печалбата към себе си.
„Не е хазартен тип, пресметлив, късметлия е, но не обича риска. От онези хора е, които във всичко знаят мярката. Прави се на мекушав,но има зъби.Дадеш ли му пръст, ръката ще ти отхапе".
Сякаш за да потвърди предположението за мярката, Шубин се надигна:
- Май стига толкова. Благодаря ви за компанията, господа.
Втората половина на диагнозата също се оказа вярна Ераст Петрович веднага се убеди в това.
Подполковникът, който преди това нито веднъж не бе погледнал към Фандорин, изведнъж отиде при него и попита, като го гледаше в лицето с много спокойните си, светли очи:
- А вие, господине, какво сте забили поглед в тила ми, чак ще го пробиете, освен това нямам честта да ви познавам и въобще за първи път ви виждам?
„Сериозен човек - Ераст Петрович мислено оцени този натиск. - Само че дали заслужава доверие?"
Без да продума, подаде на Шубин писмото от Тифлис.
Чудното бе това, че без дори да погледне пакета, жандармът внимателно хвана Фандорин за лакътя, а тонът от агресивен стана поверителен:
- Хайде да идем настрана. Ей там има едно отлично място, никой няма да ни пречи. А и няма да зяпат.
Дали беше видял в чертите на непознатия нещо особено, дали все пак бе успял да хвърли поглед на плика и беше познал почерка, не стана ясно.
Подполковникът четеше посланието в движение, като доста умело лавираше между гостите. Независимо от внушителните си габарити, Тимофей Тимофеевич беше доста подвижен.
Както скоро стана ясно, той водеше спътника си към завесата с герба. Зад нея се оказа не ниша, както предполагаше преди това Фандорин, а начало на тунел. Не можеше да се разбере колко е голям и накъде води: на два метра от входа имаше решетка с катинар. Зад нея се виждаше изсечен в скалата коридор, който малко след това завиваше надясно.
- Какво е това? - попита Ераст Петрович.
- Хммм? - измуча жандармът, без да отваря писмото. - Някакви подземни ходове, от древни времена. Няма да се учудя, ако Арташесов използва пещерите за контрабанда. Той е привърженик на диверсификацията на бизнеса. Трябва някой път да се поинтересувам - изведнъж Шубин погледна събеседника си и му смигна. - А впрочем, защо да се заяждаме? Изтокът си има свои обичаи.