- Всички ще забележат, че сте си тръгнали без съпругата си. И онези, които особено усърдно са я ухажвали, могат да се уплашат. Не познавате бакинците, скъпи мой. Когато силно се уплашат - ох, това е опасно.
- Нищо, аз ще рискувам.
- Останете поне до полунощ. Скоро ще залезе слънцето. Оттук, от дълбокото, ще се виждат звездите. Цялото небе е като персийски килим! Вай, красота! - Арташесов възнесе нагоре маслинените си очички. - А после всички ще се качат в къщата за банкета. Есетри, пълнени с омари! Омарите - пълнени с бискайски скариди! Бискайските скариди - пълнени с хайвер!
- А хайверът с какво е пълнен? - попита Фандорин.
Препирнята продължи близо десет минути. Ераст Петрович мислено прокле учтивостта си
- трябваше да се измъкне по английски.
Най-накрая все пак се сбогуваха.
По пътя към асансьора, край ръба на басейна, на пътя на Фандорин се изпречи главният асасин от киногрупата. Той бе успял добре да се накваси в бюфета, в несигурната му ръката се полюшваше пълен с вино рог.
- Ааа, старият мъж, страховитият мъж...[72] - с оплитащ се език промърмори актьорът и хлъцна. - Хлъц. Лошо виждате през очилата си...
В тази фаза на опиянението човек обикновено си търси скандала, затова Ераст Петрович отвърна много вежливо:
- О, почтени Ибн Сабах, аз не нося очила. Макар да съм стар, имам идеално зрение.
- Вие сте Сабах - каза пияният и размаха пръст. - А аз съм бивш артист на императорските театри и звезда на сребърния, хлъц, екран. Лаврентий Горский! Станах известен с „Война и мир"! Хлъц.
- И там сте играли Долохов. Д-досетих се.
Заекването на Фандорин не се хареса на звездата на сребърния екран.
- Позволявате си да ме дра., хлъц... зните? - Горский пъхна рога си под носа на Ераст Петрович - той май окончателно влезе в ролята на хусар-скандалджия. - За красивите жени и техните любовници! Пийте, хайде наздраве.
Фандорин мислено написа на Клара още една черна точка за тази мила сценка. Вслуша се в себе си: може би това е последната капка и вече може с чиста съвест да скъса отношенията с нея? Какво ще каже das moralische Gesetz in mir[73]? Въпросният Gesetz каза: „Не, не стига, но остава още малко. Потърпи".
- П-позволете.
Ераст Петрович внимателно, с два пръста, отстрани пияния от пътя си. Не го блъсна силно, но на Сабах-Долохов не му трябваше много. Той се заклати и червеното вино се разплиска по белоснежния смокинг на Ераст Петрович.
- О, господи... - запелтечи Горский, излизайки от ролята на бретьор[74] . - Моля за извинение... Не исках...
Фандорин погледна надолу и взе да се оглежда. Видът му беше такъв, сякаш току-що си е направил харакири с тъп меч. Ризата, слава богу, не беше пострадала. Върху тъмния панталон пръските почти не се забелязваха. А смокингът на Ераст Петрович беше с две лица - ако се обърне наопаки, става черен. Всяко опитно конте знае, че с белите дрехи вечно се случват разни неочаквани недоразумения, затова човек трябва да е предвидлив.
Проблемът е поправим, но къде тук е удобно за преобличане?
Той се огледа. Ей там, зад завесата, където беседваха с подполковник Шубин, е съвсем подходящо.
Работа за една минута.
Зад преградата Фандорин огледа пострадалата дреха и се убеди, че е безвъзвратно загубена. Това няма нито да се изпере, нито ще се изчисти. До изхода може да се стигне, но след това ще се наложи да я изхвърли. Втора загуба за два дни. В багажа остават едва четири комплекта прилично облекло...
Зад него се чу леко изскърцване. Беше вратата на решетката. Катинарът, който преди това бе заключен, сега висеше отворен. Странно.
Иззад завоя на каменната галерия, слабо осветена с електрически крушки, долетя тих, мелодичен звук. Подсвиркване?
Любопитството е вечният спътник на детектива. Когато се сблъскваш със загадъчен феномен, веднага изниква непреодолимото желание да хвърлиш светлина върху него.
Ераст Петрович окачи смокинга на вратата (нека изсъхне малко) и премина в режим „нимподжуцу" - тръгна беззвучно по коридора.
Близо, точно зад ъгъла, някой много правилно, макар и с паузи, си подсвиркваше арийката
„Ja, wirsindes, die Grisetten "[75] от „Веселата вдовица".
Още една крачка и зад завоя на галерията, която продължаваше нататък, в тъмнината, Фандорин видя стройна, не особено висока дама, застанала с гръб към него. Тя ту си дърпаше от папироската, ту отпиваше от малка плоска манерка, а в паузите си свиркаше и ритмично си тактуваше с крак. Настроението на непознатата бе доста весело.
„Интересно, как ли изглежда?"
Имаше само един начин да го научи.
74
Бретьор - Опитен дуелист, преднамерено влизащ в конфликти, предполагащи дуел като развръзка. - Б. пр.