Ераст Петрович каза:
- Хм, хм.
Жената бързо се обърна.
Е, хубавица в конвенционалния смисъл човек не можеше да я нарече. Но лицето й бе живо, интересно. А очите - просто чудо. И веждите бяха красиви...
„Стоп, тези очи и вежди вече съм ги виждал някъде! Събеседничката на Арташесов. Еди коя си ханъм, също нефтопромишленичка. Саадат ханъм, ето как се казва".
Предположението, че под забрадката мюсюлманската вдовица крие голям нос, се оказа погрешно. Носът беше с малка гърбица, но тънък и съвсем не такъв като този на Месроп
Карапетович. Устните - изящни, сочни. Да ти е жал да ги криеш от погледите.
Гримаса на уплаха и недоволство за миг изкриви чертите на източната красавица, а ръката хвърли цигарката и посегна към забрадката. Но веднага се отпусна.
- Oh mon Dieu! - възкликна с облекчение Саадат ханъм. - Помислих, че е някой от бакинците. Вие кой сте и защо сте само по риза?
„Това създание не е от срамежливите. Пред Арташесов се преструваше. Ах, вярно, те тук в нефтения бизнес са железни всичките. Очевидно важи и за жените".
Той се представи.
- Саадат Валидбекова. Един милион пуда с опашка[76] - тя направи шеговит реверанс. Не,не, опашка нямам. У нас така е прието да се представяш - според обема на нефта.
- Да, к-казаха ми.
- За ризата няма проблем, няма нужда да обяснявате. Просто ми кажете кой сте? - Тя вдигна папиросата си от земята и най-невъзмутимо я пъхна в устата си. - Промишленик? Инженер? Търговец?
- Не, не се занимавам с нефт.
- Е, значи не сте никой. Поне по бакинските понятия.
Ераст Петрович винаги бе подозирал, че мюсюлманките все пак не са толкова безпомощни и безгласни, както смятат европейците. И все пак беше стреснат от подобно самочувствие.
- Госпожо... а защо сега се държите съвсем различно, не като там?
- Защо да се преструвам на плашлива сърна, щом вече сте ме сгащили да се занимавам с подобни недопустими от гледна точка на шериата неща - Саадат ханъм посочи плоската и папиросата. - А освен това си е уморително, целият този... бахчисарайски фонтан - тя кимна по посока на басейна. - За работата се налага да разигравам комедия, но е ужасно изморително... Знаете ли за какво мечтая?
Тя затвори очи и сладостно се усмихна. Ераст Петрович се досети, че госпожа Валидбекова не е съвсем трезва. -За какво?
- Ще продам бизнеса, шейтаните да го вземат, ще замина оттук, ще живея в Ница и ще се разхождам на брега по „Променад дез Англе" - С открита рокля, голи рамене, да ме одухва бризът, с дантелени ръкавици до лактите - и с чуден черен боксер.
- С черен боксер ли? - изуми се Фандорин на тъй смелата фантазия.
- Ами да, на каишка. Само че не с мъжки, а женски - те са толкова грациозни! В Баку това е невъзможно, ще наруши образа на набожна мюсюлманка – въздъхна веселата вдовица. -Нечисто животно не може да се държи у дома - това е „харам"[77]. О, милосърдни Аллах, колко обичам кучетата!
- Пожелавам ви м-мечтите ви да се сбъднат изцяло.
И Фандорин се оттегли, за да не пречи на дамата да се отдава на забранени наслади. Челото му се изглади, крайчетата на устните му се разтегнаха в усмивка. Кратката беседа по някакъв начин подобри настроението на Ераст Петрович.
- Изостана ли?
- Не, господарю - Маса се обърна. - Зад нас е.
Потеглиха обратно чак когато се стъмни - старият „парсифал" дълго отказваше да запали. И почти веднага щом тръгнаха от вилата, зад тях се появи ездач. Той не се приближаваше, но и не изоставаше. Конникът не можеше да се види ясно. Когато иззад облаците се подаваше луната, тогава се виждаше, че човекът е в черно, че на главата си има космата папаха, но само толкова.
След четвърт час Фандорин спря, за да провери дали става дума за случайност или не. Ездачът също спря.
Не е случайност.
„Интересно. Да видим какво ще е продължението".
- Как мислите, господарю, една ръка ли има или две? - попита Маса. - Да можехме да проверим.
Опитаха се да дадат заден - човекът обърна коня, отдалечи се.
- Ако ни следи - държи се глупаво. За нападение поведението му е още по-глупаво - Ераст Петрович вдигна рамене.
- Няма значение. Какво, по дяволите, може да направи сам човек, пък дори и да има две ръце?
Японецът се съгласи:
- Като иска, да се влачи отзад - нека. Ако иска да нападне - пак нека.
Така стигнаха до Черния град. Нямаше как да се откъснат от ездача. Заради ямите по пътя и слабите фарове не можеха да се движат със скорост, по-висока от петнадесет километра в час.
През нощта нефтодобивният район беше още по-мрачен, отколкото през деня. Смогът и черните постройки не се виждаха, но отстрани на пътя горяха зловещи огньове, а изплуващите от мрака кули приличаха на огромни скелети. Освен това ту тук, ту там се чуваха изстрели.
76
В оригинала е използван руският израз „ с хвостиком ", който означава „ и нещо отгоре, и повече, и още малко ". - Б.