- Бих се разходил тук - Маса с любопитство се взираше в тъмнината. - Така щях да се поразвлека. Защото денят свършва, а не се е случило нищо особено. Скучно е. След вчерашните произшествия се настроих за... - Той не довърши и каза бързо: - Господарю, конникът се приближава.
Ераст Петрович се огледа. Наистина: ездачът, който през цялото време яздеше в тръс и се държеше на около сто и петдесет - двеста метра от тях, премина в галоп. Черната му бурка[78] се разтвори като криле. Силуетът му изглеждаше неестествено голям - вероятно заради фокусите на лунната светлина.
Ако Фандорин гледаше напред, щеше навреме да види огънчетата от изстрелите - и залпът нямаше да го завари неподготвен. А сега изведнъж, без видима причина, му заглъхнаха ушите. От предното стъкло се посипаха парченца, „парсифалът" подскочи на пробитите си гуми. Ераст Петрович извъртя кормилото в опит да се задържи на пътя - но не, не успя. Колата излезе на банкета и се обърна на една страна. Двамата пътници изхвръкнаха на земята.
Замаян от удара, Фандорин извика:
- Добре ли си?
Но японецът лежеше по очи, без да помръдне. Предното стъкло беше пробито с три куршума отдясно - точно там, където седеше Маса.
Над главата му бясно се въртеше едно от колелата. „Парсифалът" бе застанал на едната си страна и скриваше лежащите от изстрелите.
Ераст Петрович обърна японеца.
Лошо! Цялата риза е в кръв. Под клепачите се вижда само бялото на очите. Диша, но гърдите са простреляни. На опасно място.
Трябва по-скоро да приключи с враговете и да се заеме с ранения.
Фандорин скочи на крака и се показа.
Всичко е ясно. Засадата беше направена на завой, където автомобилът, който и без това не се движеше бързо, трябваше да намали. Изстрелите идваха от близко разстояние, иззад каменната стена на някакъв склад. Чудо бе, че не бяха улучили водача. Невероятен - тоест, всъщност най-обичаен фандорински - късмет.
Над оградата отново блеснаха изстрели. Колата се заклати под град от куршуми. Ераст Петрович отвърна само с един изстрел. Ако се съдеше по вопъла, не беше напразно.
„Къде е конникът? Да не ме изненада в гръб?".
Но не, отзад беше чисто.
Фандорин откъсна парче от ризата на Маса, набързо намота кръвоспиращ тампон и затъкна раната. „Трябва бързо да се откара в болница!" Нов залп. „Парсифалът"отново задрънча, заклати се. , Да включа йоруме."
Близо минута Ераст Петрович търка очните ябълки, за да превключи на „йоруме", нощно зрение. Противниците май бяха решили, че е извън строя. Някой скочи от стената.
Двама.
Единият се втурна да заобиколи отдясно, другият - отляво.
Тъкмо тогава се нагласи и желаното „йоруме". Изстрел иззад предницата на колата; скок; изстрел иззад задната броня. Строполиха се две тела, без викове. Ераст Петрович беше ядосан, бързаше, и затова стреляше на сигурно, в главата.
„Я да видим, много ли сте още?"
Ох, много.
Отново отекна залп. Автомобилът се наклони и се стовари точно върху Фандорин, удряйки го по тила с ръба на тежката врата.
Когато се съвзе, Ераст Петрович разбра, че не може да помръдне. Вече го бяха измъкнали изпод колата, но го държаха здраво за краката и ръцете. Бяха най-малко четирима. В тъмното лицата им не се виждаха, чуваше се само шумно сумтене. Миришеше на тютюн, чесън и пот. Хората възбудено си разменяха реплики на неразбираем език.
Но единият завъртя глава и викна на руски:
- Хачик, този да го довърша или какво?
От тъмното му отвърна нисък глас - също на руски, но със силен акцент:
- Ашот уби, Арам уби, Саркис умира. Няма за него лека смърт.
Земята застена под нечии тежки стъпки. Някой с папаха и черкезка застана така, че закри половината черно небе. Левият му ръкав беше празен и затъкнат в колана.
- Вържете го - нареди едноръкият и добави още нещо на неразбираем език - арменски, както се досети Фандорин.
Бързо го омотаха с въже - от раменете, та чак до коленете - така, че нямаше мърдане.
Вдигнаха го спъшкане и го понесоха. Ераст Петрович изви врат и видя неподвижното тяло, което остана да лежи на същото място. Горкият Маса! Ще умре без медицинска помощ!
След още минута Фандорин вече не смяташе Маса за нещастен. Участта на японеца беше за завиждане в сравнение с онова, което очакваше самия Ераст Петрович.
Той се досети каква смърт му бе подготвил едноръкият, когато над главата му се появи черната плетеница на сондажна кула - една от онези, които се възвишаваха край шосето.