Ераст Петрович се загледа в коня и попита:
- Я чакай. Ти ли яздеше след нас?
-Аз.
- Защо? Кой си ти?
- Как защо? Да ограбя исках - с достойнство отвърна великанът, докато слагаше японеца на широкия гръб на коня. - Аз съм Кара Хасим, не си ли чувал за мен?
-Не.
Човекът май се обиди.
- Вашите викат: ,Черния Хасим". Също не си чувал? Ти откъде се взе, а? Аз съм гочи.
- Ааа, разбойник.
- Аман-аман, разбойник си ти! - Кара Хасим започваше да се ядосва, но това не му пречеше в същото време старателно и сигурно да връзва ранения на гърба на коня: главата върху седлото, с лицето нагоре, краката - към опашката. - Разбойник лоша, слабите хора обижда. А гочи слаби хора защитават, лоши хора обиждат. Тръгваме, нали? Ще ти обяснявам, щом нищо не разбираш.
Те тръгнаха по шосето към града, като придържаха коня от двете страни за юздите. Той сякаш разбираше, че трябва да върви плавно, внимателно стъпваше с копитата, заобикаляше ямите.
- Има лоша човек, обижда бедните, аз идвам, викам: плащай го глобата. Знаеш ли какво е „глоба".
- 3-знам.
Ераст Петрович не изпускаше Маса от поглед.
„Господи, нима ще умре? Организмът му е изключително силен, но трябва час по-скоро да се озове на операционната маса. Ех, трябваше да проверя, дали куршумът е излязъл отзад или е заседнал".
Хасим все пак сметна за нужно да обясни:
- Глоба трябва да плаща. Кой не иска плаща - душа вадя. Но те само в началото не искаха. Когато няколко лоши хора душа извадих, след това всички поискаха. Лоши хора много на света. Винаги има от кого глоба да вземаш. Аз знаех, че при тази пес Месроп Арташесов много лоши хора идват. Чаках, кой първо обратно към града ще тръгва без голям охрана. Ти тръгна. Съвсем без никакъв охрана. Добре, викам. Това са не само лоши хора, това са глупави хора. Викам си, яздя след лоши хора до кула Ротшилд, където миналата година горя, а там ще ги настигам. Тих място, красив. Там всичко ще им го вземам. Ако не го дават - убивам. Такъв е редът. Кой не ще да дава - може да убивам. Но може убие пистолет - той се потупа по единия хълбок, - хенджал също може - потупа се по другия. - А в нефтеното кладенец жив човек никой не може хвърля. Дори лош човек не може. Кой така прави - по-лош от шейтан.
- Защо реши, че ние сме л-лоши?
Хасим се учуди.
- Кола има, нали така? Бял сако има, нали така? Богата значи. А всички богат лоши. Може от всякой богата да вземаш глобата, няма да сгрешиш. Аз половината глоба за мен го вземам, защото трябва много да ям. Месо трябва, пилаф трябва, урюк[79] и стафиди трябва (аз урюк и стафиди здраво обичам, много ги ям). Втората половина от глобата на бедни хора давам. Затова имам уважение, а за полицията - кукиш с масло. Знаеш какво е „кукиш с масло"?
За по-нагледно той пъхна палец между показалеца и средния пръст и ги размаха над холката на коня.
- Знам. А ти откъде знаеш такива неща на руски? Дори „кукиш с масло".
- Миналата година в затвор лежах. Браиловската замък знаеш ли? Лоша място. А хората добри. Руси, ама силно добри. Шест месеца с тях една килия съм лежал. Можех хиляда пъти избяга - не исках. Щях така година, две да седя. Но началник искала да ме праща Сибир. Аз Сибир не искал. Студено е там, урюк и стафиди няма (аз урюк и стафиди много ги ям). Скучно ми ставало, малко килията съм чупил. Избягах. Добри руски хора на много полезно са ме учили. Сега умен станах. Никаква съгледвач не може да ме намира, никаква стражар не може да ме хваща.
Това бе любопитен субект. Ераст Петрович слушаше с все по-голям интерес.
- Слушай, ти добре говориш руски, само че през цялото време бъркаш мъжкия и женския род. Да не би това да е най-трудното?
- Защо трудно? Добрата дума винаги е „той", лошата дума - „тя". Аз жените не ги уважавам. Цялата зло е от тях.
„Интересна идея. Не за жените - за отношението към думите. Веднага става ясно, какво му харесва на човека и какво не. Казваш например: „Милостива господине, мога ли да доверява на вашата честна дума?" - и събеседникът веднага разбира, че няма да може да те метне... Господи, що за глупости ми се въртят в главата!"
- Болницата д-далеч ли е?
- Забрави го своя болница - каза Хасим. - Не може болница. Хубав, спокоен място трябва. Има такъв място. Там твоят приятел спокойно ще умира. Или няма да умира - както Аллах пожелае. Има добър доктор, ще го доведа. А в болница не може. Всички ще разберат. Целият град ще разбере. Едноръката Хачик ще разбере. Ще разбере и пак ще убива. Него ще убива, тебе ще убива. Защо трябва? Нека Хачик си мисли, че той е мъртъв и ти си мъртъв. Така е по-добре.