Ераст Петрович се спря.
- Ти познаваш едноръкия? Какво знаеш за него?
- Всичко знам. Тя е моя враг. А, отиваме, нали? Конят се чуди, защо сме спрели.
- Хачик е твой враг?
- Слушай - учуди се огромният гочи. - Ти какво мислиш, аз защо с тебе вървя, твой приятел дръпнати очи на свой кон возя?
- 3-защо?
- Враг на моята враг - мой приятел, ясно? Когато за Хачик едноръкия каза, аз си мислил: „Ее, викал съм си, този мръсен човек трябва да се помага".
Фандорин бързо заобиколи коня и хвана Хасим за ръката. Оказа се, че разбойникът е с половин глава по-висок и два пъти по-широк от него.
- Кой е този Хачик?
- Лоша човек. Арменец. Арменците биват лоши и съвсем лоши. Тази е съвсем-съвсем лоша. По-лоша няма. Разбираш ли?
- Не разбирам! Защо толкова иска да ме убие?
- Аз знам ли? - Хасим философски вдигна рамене. - Лоша, затова иска. Казвам ти: арменец! Анархистите знаеш? Хачатур Едноръкия има в банда анархисти. Не само арменци, руси също има, а мюсюлмани няма.
„Всъщност анархистите не се разбират с болшевиките. Странно. Но може би сведенията са остарели и Одисей е станал анархист? Нали уби Спиридонов, а болшевиките с терор не се занимават. Хачатур Едноръкия? Подполковник Шубин спомена това име!"
- Я кажи, Хачик и Хачатур - това едно и също ли е?
- Слушай, ти откъде такъв див се взе? „Хачик" и „Хачатур" това при тях е като при вас „Ваня" и „Иван", разбра ли?
- А знакът на Хачатур черен кръст ли е?
- Може и така да е. „Хач" по тяхному, по арменски, значи „кръст".
Хасим плю, не стана ясно дали заплю кръста, дали - арменците.
„Заради Маса съвсем не съм на себе си - усети се Фандорин. - Работата си е работа, но аз дори не благодарих на спасителя си!"
- Благодаря, че ме извади. Мислех, че това е к-краят.
- „Благодаря" жена казва. Мъж „благодаря" не казва. Мъжът „благодаря" го прави.
- Добре, как мога да ти се отблагодаря?
- Видях как те как си стрелял. Почти като мен стреляш. Искаш да ми направиш „благодаря", хайде заедно убиваме Хачатур. Една враг за теб по-малко, една враг за мен по-малко. Животът - по-добър.
- Но в такъв случай още повече ще съм ти з-задължен.
- В дълг лоша човек дава, „лихвар" се нарича - назидателно каза Хасим. - Аз дълг не давам, не вземам. Аз обичам честен, справедлив. Помагаш ми да убиваме Хачатур - честно между нас ще става.
- Изгодна сделка. С-съгласен.
„Май все пак има Бог. Отне ми един помощник и тутакси ми даде друг в замяна". Мисълта изникна от само себе си и Фандорин много се засрами. Сякаш беше предал Маса. Наведе се, намести кипналата се настрана глава на ранения.
- Далече ли е твоето „спокойно място"?
Другият отвърна флегматично:
- Какво викаш „далеч", какво „близо"? Понякога пет крачки са далече. А друг път сто верста близко. Два часа ще вървим. Или три. Разкажи нещо, времето бързо ще минава. Ти кой за човек си, какво правиш?
- Дълга история. Три часа няма да стигнат - промърмори Ераст Петрович, докато напипваше пулса на ранения.
- Тогава ще говоря аз. Обичам да говоря. А ти слушай, нали?
- Става. Само първо ми кажи ето какво: ти каза, че врагът на твоя враг е твой приятел -Фандорин изпитателно погледна спасителя си, който в знак на съгласие кимаше с папахата си. - Но когато ме вадеше от кладенеца, ти още не знаеше, че Едноръкия ми е враг.
- Не знаех - Хасим погали коня по главата. - Но така да умира никой не бива. Аз дори Хачатур бих изваждал от кладенец. След това щях да го коля, разбира се, но нямаше да дам да потъне в яма...
Той изведнъж стана мрачен, засумтя.
- Само един нещо ще ти казвам. Само слушай. Как се казва, не прекъсвай? Вълнувам, когато разказвам за това. Сърцето бие... Моят баща - татко, нали? - тарталчик[80] беше. Който в кладенец стой, с кофа нефт зачерпва. Задуши се тате, в ямата умря. Двама голям брат съм имал, също тарталеха нефт. Един жив изгоря в пожар. Друг свличане затрупала. Дето го затрупала, Муса се вика, красив беше, умен, искаше училище да учи. Пари нямаше, трябва пести. Затова в кладенец работил. Страхуваше, но работеше. Когато Муса умря, майка и той умря. Той силно го обичаше Муса. Преди да умре майка ми ми е казвал: „Хасим, отидеш ли в кладенец работи, от оня свят ще те прокълна". Уплашил съм се, не отивал да работи в кладенец, хамалин станах - тежко да носиш. На седемнадесет като бях - можех с една ръка шест пуд да вдига. На двадесет като бях - един като три хамал работил. Много работил, на ден две рубла зимах. Защото много иска да яде. Аз много ям. Пилаф ям, овнешко хубав ям, стафиди и урюк силно обичам.
- Това вече го к-каза.
- Е, не прекъсвай, чу ли? - малко се разсърди Хасим. - Слушай, въздишай, казвай „ай-ай". Ераст Петрович каза:
80
Тартание - от азерб. дартмаг - тегля, изтеглям - вадене на нефт от кладенец с кофа или друг съд - основният