- Ай-ай.
Пипна челото на Маса. Челото беше ледено, по него остана нефтена ивица.
„Черен съм като коминочистач, при това коминочистач етиопец".
- Аллах ми е свидетел, глупаво съм живял. Колкото на ден съм спечелил, толкова съм изял. Тогава взех да го мисля. Мисля: ще влача чували, за да ям, после ще умирам. Обидно. Мислил съм за това, мислил, дълго мислил и случил се един хубав нещо. - Грамадният гочи се усмихна от приятния спомен. - Голяма дъжд имаше, голяма кал. Кой чист, улица не можеше да вървиш. Хамалин може - на хамалин все едно. Карета-екипаж при мене се спирал. Там богати руснаци, пияни. Едната крещи: „Ей, хамал, занеси ме на тротоар! Рубла давам!" Другата вика: „Мен носи! Десет давам!" Аз си викам: десет рубли - пет дни може се яде. Качи се тя върху мен... -Жена?
- Защо жена? Руски човек, богата, пияна. Пръчка има тънка, бастунче му викат. Хили се и с бастунчето по темето пляс, пляс. „Дий, магаре!", вика. Аз тогава руски малко знаех, но магаре разбирах. И изведнъж си викам: ами, да, магарето съм аз. Магарето също носи тежко, за да яде, цял живот. Взех я аз, тази човек, хванах я и в една дупка я хвърлих, където кал. Лошо направих - Хасим съкрушено поклати глава. - Трябвало е да я прегърна, да я целувам.
Тя ми отвори очите! Бил съм магаре, човек станах. Свалих го палана - палан такъв възглавница, за носене на чували. Също хвърлих. Тръгнах по улица. Отзад околотьчният[81] тичала, свиркала. Догони ме, глупава глава. Хвана ме за врата. Фрасках я околотъчния, сабята съм вземал, нагана съм вземал. И съм преставал да живея скучно, започвал съм да живея нескучно. Защото скучна живот е по-зле от смъртта, нали така?
- Така е.
- Тогава какво от смърт да се страхуваш? От скучна живот трябва да се страхуваш. Нали вярно казвам?
- Не знам - Фандорин се усмихна, но неволно започна да се любува на разказвача. - Тоест аз съм на същото мнение, но не съм убеден, че съм п-прав.
Хасим го нахока:
- Е, стар човек, бяла коса, аз затова уважавам, а такава глупост да го казваш. Уважаемият човек винаги е прав, дори когато е неправ.
Изведнъж Ераст Петрович разбра защо му е толкова интересно да слуша този бакински колос и да го наблюдава. Южняците обикновено са подвижни, суетливи, говорят бързо, лесно се палят. А този по темперамент не е никакъв южняк. Този е Портос, само че с папаха и черкезка. Монументалното му телосложение и нечовешката сила правят Кара Хасим флегматичен, спокоен, невъзмутим. Той предизвиква спонтанно доверие. Край него страхът и тревогата се смекчават. Може би докторът, за когото говори този гочи, ще спаси Маса?
Черният град с неговите кули, фабрики, цистерни и складове отдавна бе останал зад тях. Хасим не тръгна към Държавния керосинопровод и полицейския участък до железопътния прелез - те останаха встрани. Свиха от пътя, вървяха все по някакви непавирани улички. Появиха се къщи - не такива като в центъра, а ниски, с плоски покриви, обкръжени с дувари и огради.
И изведнъж зад поредния завой пред тях се откри широка улица, осветена с фенери; отнякъде се взеха сгради на по няколко етажа; на лунната светлина блеснаха релси на трамвай, може би конски, а от другата страна се виждаха зъбците на крепостна стена. Ераст Петрович позна стената на Стария Град - Хасим бе успял да стигне дотук, до самото сърце на Баку, без да влиза в европейските квартали.
- Сега вървим площад пред порта - каза той. - Там нощем стои стражар. Минаваш далече -той мисли, ние се страхуваме. Стражарят е като куче: лае който го е страх. Той дръпна коня за юздата и без да бърза, тръгна по улицата - точно натам, където под газовия уличен фенер от крак на крак пристъпваше полицаят.
- Защо да предизвикваме съдбата? - шепнешком попита Фандорин, като го догони.
- Нека вижда кой минава. Постовият чу конски тропот, изправи се.
- Те това що за явление е?! - чу се заплашителен вик. - Какво караш? Я стой!
Без да обръща внимание, Хасим продължаваше да върви напред.
Полицаят бързо тръгна насреща му, сложи ръка на кобура. Изведнъж спря. Оправи си колана, обърна се. И разсеяно закрачи обратно към мястото си, като от време на време с интерес поглеждаше луната.
- Познала ме е - каза Хасим. - Сега отиваме Ичери-Шехер.
- К-къде?
Великанът гочи махна по посока на крепостната порта.
Ако уличките на Стария Град се бяха сторили на Фандорин като лабиринт дори на дневна светлина, то в тъмното той веднага загуби ориентация. Тук нямаше никакво осветление. Лунната светлина почти не стигаше до земята, пречеха й плътно събиращите се надстройки на горните етажи. Учудващо беше как Хасим успява да върви така уверено в такъв мрак. На няколко пъти в тъмнината срещу тях замигаха по две зелени точки. Котки, досети се Ераст Петрович.
81
Околотъчен надзирател - полицейски чиновник в Руската империя, завеждащ „околоток", най-малката квартална