Много ловко и бързо табибът съблече ранения до кръста. Няколко пъти докосна раните с пръсти, сякаш свиреше клавирен етюд. Нещо каза - Фандорин разбра само думата „маузер". Хасим почтително отговори, след това преведе.
- Муалим казва: добре, че е маузер. Куршум малък, всичко пробива.
- Но той дори не погледна дали куршумът е излязъл през гърба!
- Муалим не трябва да гледа. Това руски доктор гледа.
Лекарят извади някакво шишенце, отвори го. Разнесе се остра, неприятна миризма. Облиза съмнително чистия си пръст, пъхна го в шишенцето, намаза раните.
През това време Хасим, който с интерес наблюдаваше тези манипулации, споделяше с Ераст Петрович мислите си относно достойнствата и недостатъците на различните марки огнестрелно оръжие.
- Арменците са дребни, бързи, навсякъде искат да стигнат. Затова обичат маузерите. Пиф-паф! Като сврака, нали? Тук клъвне, там клъвне, ама да убие - не убива. Аз обичам „Колт" -той измъкна и показа дългоцевен револвер 45-ти калибър. -Патронът му е като слива. Пуф! Който е стоял - той е легнал и повече няма да стои.
- Питай табиба как смята да го лекува? - прекъсна го Фандорин. - И най-важното: има ли надежда?
Докато продължаваше да обработва раните, табибът каза нещо напевно. Изражението му беше доволно, дори блажено. „Значи нещата не са чак толкова зле" - помисли си Ераст Петрович.
- Муалим казва: сигурно ще умре, но това според волята на Аллах. Може и да не умре. Много трябва спи. Ако през цялото време спи - може и да оживее. Ако не спи, ако, как се казва, от една страна на друга страна...
- Да се върти.
- Да. Ще вика. Това е лошо. Ще умре.
Лечителят извади от чантата си някакъв канап. Драсна клечка, запали го. Жълтокафявият му край започна да тлее и пуши.
- Това трябва да се слага под носа. Тогава през цялото време спи - преведе Хасим.
Фандорин се наведе, помириса. Нещо на основата на опиум.
- Да не е опасно?
- Той казва: на глупак всичко му е опасно, дори вода да пие, ако мярка няма.
В този миг табибът се изправи, повдигна единия клепач на Маса, след това другия. След това плю в средата на челото на ранения, разтърка плюнката с пръст.
- 3-защо е това?
- Прави магии малко.
С това лечението приключи. Старецът отново погледна Ераст Петрович. Със смях каза нещо на Хасим, който също се засмя - вежливо, прикривайки огромните си мустаци с ръка.
- Муалим пита: защо Акбаш е толко мръсен. Вика: трябва в баня да ходи. Правилно вика. Сутринта на баня ще ходим.
- Какво е „Акбаш"?
- Бяла Глава. Добре те нарече. Аз също така ще ти викам.
Ераст Петрович прекара остатъка от нощта край ранения. От време на време задрямваше, но веднага се стряскаше - гледаше да не загасне сънотворният канап. Парчето промазана с восък хартия, върху което тлееше омайното фитилче, лежеше на гърдите на Маса, точно под брадата, но димът вероятно проникваше отчасти и в белите дробове на Ераст Петрович, защото през цялото време той сънуваше сънища - кратки, но неестествено ярки.
Това впрочем не бяха опиумни видения (Фандорин добре знаеше какво е това - навремето се беше запознал с тях, което едва не му струва живота). Никакви фантазии, само картини от миналото. Някои от тях излизаха от затънтени кътчета на паметта - неща, за които от много години не беше мислил, не бе се сещал.
...Младият, осемнадесетгодишен Маса, сумтейки, се е вкопчил в китката му. Извива му ръката, боли. В ръката стиска револвер. Маса повтаря: „Икемасен! Икемасен!", които значи „Не бива! Не бива!". Фандорин не се вижда, но усеща, че нещо се къса в гърдите му, очите ослепяват от сълзи. Минута на отчаяние, опит да се застреля. Седемдесет и осма година.Йокохама.
.. .Маса е на тридесет. Сега неговото сърце е разбито. Плаче. Маса се е разделил с жената, която е обикнал - за първи и последен път. Ераст Петрович чува развълнувания си глас, със силно заекване: „Идиот! 3-защо? Тя също те обича! Ожени се за нея!" Маса изхлипва, размазва сълзи по кръглите си бузи. По японските разбирания за един мъж не е срамно да плаче заради разбито сърце. „Верността не се дели на две", отвръща Маса и плаче още по-горчиво.
.. .Маса е на петдесет. Седнал е пред огледалото и с остър кинжал бръсне косата от темето си. Изразът на лицето му е тържествен, очите - полупритворени. „От теб така или иначе будистки м-монах няма да стане" - с усмивка казва Ераст Петровия. Яде ябълка, в устата си чувства свежия, кисел вкус на антоновка[84] . С точно, изящно движение Маса изтръсква пяната от острието. „От човека става онова, което човекът иска да стане".