И така нататък, и така нататък. Всеки сън бе за Маса. И всеки път прекъсваше по един и същи начин. Ераст Петрович подскачаше от ужас: умрял е! Навеждаше се да провери дали диша. Проверяваше тлеещото огьнче. Отново пропадаше в съня.
Последният сън, вече на светлината на сутрешното слънце, бе такъв.
...Четката се опитва да нарисува върху оризовата хартия йероглифа „самота". Това е упражнение за концентрация. Идеално изписаният йероглиф, чието значение идеално съответства на момента, довежда съзнанието до ниво на съвършенство и тогава мисълта добива остротата на меч - задачата, която е изглеждала нерешима, се решава от само себе си. Това е проверено многократно. Но идеалният йероглиф не винаги се получава. Сега не става. Ераст Петрович опитва отново и отново, но по хартията хвърчат пръски. Тогава над рамото му се протяга ръка с къси пръсти, отнема му четката и бързо, с размах, рисува подобния на нокът знак: „Самота".
Но Фандорин не успя да се възхити на съвършенството на почерка, защото ръката захвърли четката и започна го дърпа за рамото.
- Акбаш! Трябва да ходим хамам, докато по улици малко народ! През деня такъв мръсен, опърпан - съвсем не може. Отиваме да къпем!
- А Маса? - попита Ераст Петрович, като се надигна и разтърка очи. - Не бива да остава сам.
- Човек ще седи.
- К-какъв човек?
Хасим се обърна към вратата и викна. На прага се появиха двама мъже, млад и стар. Бедно облечени, слаби, те замряха в поклон.
- Тези ще седят.
- А кои са те?
- Не знам. Не са ми казали още. Винаги идват хора сутрин. Чакат да ги попитам защо са дошли. Кара Хасим много хора помага.
Хасим строго каза нещо, като посочи Маса.
- Баш устя, ага - отвърнаха в хор посетителите.
- Всичко ще направят - преведе Хасим. - Като мама ще го гледат. Ако нещо - ще изтичат до хамама. Е, не бой се. Те знаят: който на мен добро прави, на него аз добро правя. А който на мен лошо прави, него ще е лошо.
Да върви по улицата в ужасните дрипи, със надничащи изпод халата голи глезени, с напуканите от нефта лачени обувки, с твърди като тел мръсни коси, се оказа доста тежко изпитание за вечното конте Ераст Петрович. По улиците нямаше много хора, а Хасим се стараеше да избира малките улички и все пак Фандорин изтръпваше, щом усещаше върху себе си презрителните или изпълнени със съжаление погледи на минувачите.
В банята не искаха да го пуснат. Дори когато страховитият Кара Хасим заплаши портиера с огромния си юмрук, той отново взе да клати глава и да мърмори: „Баджармарам, хеч джюр баджармарам!" Тогава огромният гочи отвори юмрука си - на дланта му лежеше сребърна рубла.
Служителят грабна монетата и озъртайки се, бързо замаха: живо, живо!
Скоро те вече бяха в отделна миялна: малка стаичка, цялата облицована с кахлени плочки. Долу от решетките се издигаха кълба нагорещена влажна пара.
- Това хвърли боклук! - посочи Хасим дрипите на Фандорин. - Обувка също хвърляй.
- И с к-какво ще ходя?
- Сега няма да си руски, а дагестан. Ето – разбойникът извади от вързопа бешмет, папаха, меки ботуши, още някакви дрехи. - В Баку много дагестан. Лесно е да се криеш. Те нашенски не говорят. Дагестан всеки аул свой език. Никой дагестан не разбира. Сам дагестан друг дагестан не разбира.
Добра маскировка, помисли Ераст Петрович, като с удоволствие захвърли дрипите.
- Глава бяла, млад тяло - каза Хасим, като обстойно огледа голия Фандорин. - Як тяло. Като кяндирбаз[85], дето на пазар на въже ходи.
- По въже и аз мога малко - скромно си призна Ераст Петрович, поласкан от комплимента.
Хасим погледна по-надолу.
- Е, какъв срам! Такъв не съм виждал още! Вземи кърпа, закрий го бързо! Баняджията ще види - ще изгони.
За обрязването говори, по-точно за отсъствието му, досети се Фандорин и последва мъдрия съвет - върза кърпа на бедрата си.
Що се отнася до Хасим, то в природния си вид той приличаше на мечка: огромен, обрасъл с кафява козина, с кръгъл тумбак и въздебели бедра.
Дълго, много дълго се търка Ераст Петрович с грубо кисе и пемза.
След това ги поканиха двамата с Хасим на масата за масаж. Двама жилави юнаци взеха да натискат легналите с колене и стъпала, да ги удрят с лакти, да мачкат и щипят, да извиват ставите им.
Фандорин стискаше зъби и търпеше. Хасим пъшкаше и охкаше.
Най-накрая издевателството приключи. Без да си усеща тялото, Ераст Петрович се изправи и се олюля. Чувстваше се лек, чак безтегловен, сякаш можеше да литне към тавана. И също така много чист, сякаш беше изпълзял от старата си кожа. Но косата така и не се беше измила както трябва. Фандорин дръпна един кичур от перчема си, погледна нагоре и видя, че благородно побелелите му коси не бяха върнали предишния си вид.