- Сега идва бръснарят - каза Хасим, като поглади поникналата по главата си четина. - Ще бръсна глава и бузи. А ти брада недей бръснеш, дагестан не трябва. Само глава бръснеш.
- Д-до голо ли? - ужаси се в първия миг Ераст Петрович. Но после си каза: а какво да правя иначе с тези кълчища?
Час по-късно те седяха на верандата, гледаща към сенчеста градина, където по средата ромолеше малък фонтан, и пиеха чай. Тоест чай пиеше Фандорин, а Хасим почти не докосваше чашата - ядеше. Чуреци[86] , халва, сушени плодове, ядки. От време на време облизваше пръсти, оригваше се и казваше: „Ай, че добре".
И наистина беше добре. Прохладният вятър приятно галеше обръснатия, непривично чувствителен скалп. Статският съветник в оставка още не се беше осмелил да се види в огледалото. Беше седнал по турски, свикваше с кавказките одежди.
- Няма да ти викам „Акбаш" - каза Хасим. - Ще бъдеш Юмрубаш, Кръгла Глава. Е, чашка не се държи така! Ти не си русин повече. Трябва, как се казва, добри маниери, че хората като те видят, няма да повярват, че си мюсюлманин.
- „Добри маниери", какво имаш предвид?
- Защо шапка свалил? Уважаем човек винаги шапка седи. Чай тихо пиеш, не е вежливо. Ей така пий - Хасим отпи от чашата с шумно сърбане. - Разбра ли?
Фандорин също опита. От третия опит се получи горе-долу добре.
- Пилаф като ядеш - само дясна ръка вземай. Никога лява. Три пръст загребвай, ей така. Длан не цапай. Брада порасне - добре къна червен цвят да боядисваш. Персиец така прави, дагестан, който от далечни планина, също обича. Никой няма мисли ти си руски...
Докато слушаше инструктажа, Ераст Петрович осмисляше ситуацията, в която се беше озовал. Когато на главата на благородния мъж се стоварва нещастие, първото, което прави, е да каже на съдбата „благодаря" и се опитва да извлече полза от новите обстоятелства.
А полза безусловно имаше.
„Врагът е уверен, че мен вече ме няма. Значи мога да не се опасявам от нови нападения. Това - първо.
Нелегалността и маскировката откриват нови възможности, дават пълна свобода за маневриране. Това - второ.
Вече имам много силен съюзник. Сега ще се оправя и без Шубин. Това - трето."
- Къде се крие Едноръкия Хачатур? - прекъсна той учителя по добри маниери.
- Аз откъде да знам? - Разбойникът лапна голям орех, гризна го леко и изплю черупките в ръката си. - Вкъщи като се приберем, ще закусвам. След това ще разбирам. Днес ще разбирам. И ние ще правим, каквото трябва да направим.
Не беше ясно дали трябва да му вярва или не.
- Щом Хачатур е твой враг и е толкова лесно да го откриеш, тогава защо досега не си уредил сметките си с него?
- Преди аз сам, а те осем. Това е много. Ти двама си убивал, една - ранил. Станали са пет. Това е малко. А ние сме двама. Това е много. Не се притеснявай, Юмрубаш, яж си чурека. Днес ще ги убиваме всички арменци.
- Я кажи, вие с арменците винаги ли сте се мразили толкова? - попита Ераст Петрович.
- За това много лъжи говорят. Никого не слушай, мене слушай. Аз истината ще ти казвам...
- Хасим сръбна шумно, въздъхна. - Руски чиновници винаги, сто години, за арменци били. Защото арменци кръст носят, Библия четат. Но арменци не само Библия, арменци други книжки четат, а от книжки в глава вятър духа. Който книжки чете, не уважава началство, иска всичко друго направи. Революция иска. А началство не иска революция, началство иска тихо и ред. Преди десет години в Баку губернатор беше Накашидзе. Той беше грузинец, а грузинците са малко по-добри от арменци. Накашидзе заедно с Охранка искаше да плаши арменци. Да забравят революция. Охранка казала на глупави и алчни хора (такива и ние имаме): можете арменци малко да грабите и колите. Когато началството дава да колиш, тогава лесно. Започнаха да колят, грабят. „Малко" не стана, защото „малко" да колиш никога не става. Началството вика: стига, хора още искат. Тогава солдатите започнали да стрелят. А на Кавказ започваш да стреляш - стрелба няма скоро свършва. Хората се обидили, убивали главен генерал, който заповед давал. Арменци обидили на Накашидзе-губернатор, също убивали. Заради глупави и алчни мюсюлмани арменци на всички мюсюлмани обиждали. Започнали да стрелят. Тогава наши на арменци още повече обиждали. Край, сега сто години ще стреляме. Това е Кавказ. Ние не обичаме арменци, арменци не обичат нас, всички заедно не обичаме руснаци. Преди в Баку всички заедно живееха. Разхождай се където щеш. Сега не.
От Байлов нос до Олгинска[87] мюсюлмани живеят, нататък на север арменци живеят. Да се разхождаш може, но по-добре да не го правиш.