Поредната история на тема „разделяй и владей", помисли си Фандорин. Тази стратегия никога не работи в територии, където населението е свикнало да носи оръжие.
- Но ако ти разбираш, к-как се е случило всичко това и кой е виновен, тогава защо толкова мразиш арменците?
Хасим погледна към тавана.
- Кръв има своя правда. Когато кръвта проляла, глава мълчи. Мъжът трябва прави, каквото трябва прави, а после Аллах съди. Арменци стреляли мен, аз стрелял арменци. Но в затвора ме хвърлили не арменци - руснаци. В затвора също имало арменци, много, но бой нямало и псувни нямало. В затвор един враг - началство. Когато руската началство си отива от Баку, съвсем си отива, тогава ние арменци довършим. А засега само не обичаме. Силно да ги колим засега няма.
„Е, руснаците едва ли изобщо някога ще си отидат от Закавказието, а това значи, че в обозримо бъдеще тези места не са застрашени от гражданска война".
- Д-да се прибираме. Време е.
На връщане те вървяха вече не през дворовете, а по улицата, която беше станала шумна и многолюдна. Фандорин внимателно се оглеждаше. Запомняше пътя, учеше се да се ориентира в хаоса на кривите улички, малките площадчета и изпепелените от слънцето пущинаци.
Онзи ден, докато търсеха мястото на снимките, Ераст Петрович се чувстваше тук като турист, чуждо същество. Сега всичко бе станало различно. Наоколо имаше много такива като него и никой не го забелязваше.
Това си беше Изток, съвсем натурален, сякаш свален от старинна литография. Върху дървения подиум на малка чайна, край окадени самовари бухарци с папахи от каракул с платнен връх посръбваха кяхта-чай[88] . До тях седеше персиец и равномерно движеше челюстта си - ако се съдеше по мътния му поглед, дъвчеше хашиш. Минувачите носеха шалвари и архалъци[89] , стегнати с колани, мнозина бяха с черкезки и кинжали на кръста. Като черни сенки ситнеха забрадените жени.
Излязоха на широко кръстовище и Фандорин се спря, за да разгледа по-добре живописната картина, да се опита да се ориентира в глъчката от всевъзможни гласове.
- Мегданът винаги е такъв - каза Хасим и горделиво, с широк жест, посочи тълпата. -Каквото искаш - всичко има. Кебапчии има, халваджии има. Искаш да пиеш - салеп има. Гледач има. Искаш ли свой съдба да знаеш?
- Не, благодаря.
Ераст Петрович се загледа в една кошница, в която бавно, поклащайки се, танцуваше кобра. Заклинателят свиреше на латерна нещо досадно и пискливо - истинско изтезание за слуха, но на кобрата май й харесваше.
- Е, е, гледай! - чичеронето на Фандорин го дръпна за ръкава. - Сега ще се смееш!
И в същия момент той самият се хвана за хълбоците и се разсмя.
В единия ъгъл на мегдана се беше скупчила тълпа. Двама мургави юнаци с блестящи белозъби усмивки разпалено викаха нещо. Носеха голямо медно огледало. Трети подбутваше отзад един овен. Овенът се видя в огледалото, тръгна назад. И изведнъж се втурна напред -заби чело в метала. Чу се силен звън, който бе заглушен от радостния смях на зрителите.
- Тъпак, а? - Хасим посочи овена. - Помисли, че е друг овен! Ама че е тъп!
Ераст Петрович не го слушаше - той забеляза в тълпата едно хлапе, което продаваше вестници и всякакви канцеларски дреболии.
Помоли Хасим да купи днешната преса, моливи и хартия. Вчера за първи път от началото на годината не бе писал в „никки". Няма такива обстоятелства, които да извинят подобно пренебрежение към твоя дълг. Значи днес ще трябва да се пише двойна порция.
Зае се точно с това, веднага щом Хасим тръгна на разузнаване, но първо омете цяла купа мазен пилаф, който заедно с куп други неща за хапване очакваше стопанина на масата, сякаш тук се бе потрудила вълшебна покривка.
Безименните молители добросъвестно бяха изпълнили ролята на гледачки на Маса. Те си пошушукаха със стопанина, поклониха се няколко пъти и си заминаха. Докато Хасим похапваше (а това продължи дълго), при него не спряха да наминават още някакви посетители - Фандорин през цялото време чуваше нечии гласове. Но Ераст Петрович седеше край горкия си неподвижен приятел и четеше вестници.
На първите страници бяха местните новини.
В стачката се бяха включили още четири хиляди работници. Цената на нефта вървеше нагоре. В хранилищата бяха докарали волжски лед по двадесет и пет копейки за пуд, с отстъпка за купувачи на едро.
Това добре.
Вести от Виена. Австрийските власти са установили, че конците на заговора, чиято жертва бе станал престолонаследникът, се дърпат от Белград и в покушението са замесени високопоставени чинове от сръбската тайна полиция. Е, това е малко вероятно. Сигурно е вестникарска партенка. Утре или вдругиден със сигурност ще има опровержение.
88
Кяхта-чай - китайски чай. От името на град Кяхта на границата на Русия с Китай. От първата половина наXVIII в.