Хармоничният сън е без сънища. Той е дълбок, но прозрачен, като вир в планински ручей с идеално чиста вода. Съзнанието, подобно на сребриста рибка, едва помръдва плавници почти на дъното и веднага изплува на повърхността при най-малкия полъх.
Всеки път, когато раненият издаваше някакъв звук или просто се помръдваше, Фандорин се приповдигаше, проверяваше, дали всичко е наред - и отново се отпускаше на пода, заспиваше.
На три пъти в стаята надникваха някакви хора. Ераст Петрович сядаше още щом в коридора се чуваха стъпки.
Хората бяха непознати. Единият бе с опърпана доха[91] и плоска филцова шапчица.
Другият имаше вид на работник. Третият приличаше на заможен търговец. Всички те с поклон питаха нещо, като във въпроса задължително се чуваше „Кара Хасим ага". Ераст
Петрович мълчешком поклащаше глава и всеки път човекът с поклон си отиваше. При известния гочи идваха не по-малко посетители, отколкото при губернатора.
Когато в прозореца започнаха да светят косите лъчи на клонящото към залез слънце, Фандорин окончателно се събуди. Поупражнява се малко в безшумно ходене - успя да премине край поредния посетител в тъмния коридор, без той изобщо да го забележи. Все пак е странно как Хасим може да живее като в хан: мъкнат се какви ли не. На изток разбиранията за лично пространство са съвсем различни.
След това Ераст Петрович се подкрепи с остатъците от обилната трапеза. Седеше си с папахата, както му бе казано, макар че залязващото слънце доста напече стаята. Колкото и да е парадоксално, така голият му череп не завираше чак толкова. Явно шапката изолираше добре.
А когато Фандорин вече не знаеше с какво да се захване и взе да реди със зрънца ориз върху тавата йероглифа „Търпение", вратата силно изхлопа, дъските по пода застенаха под тежки стъпки и в столовата влезе Хасим.
- Уф - каза той, като забърса с ръкав потното си лице. - Жега. Хапваш, а? И аз искам.
Той се обърна и кресна нещо към отворения прозорец. Седна и взе да си маха с папахата.
- Разбра ли нещо? - нетърпеливо попита Ераст Петрович.
- Всичко разбрах.
- К-казвай бързо тогава! Не ме мъчи.
Разбойникът вдигна пръст и изрече:
- Бързо тича само шейтанът. Всички добър бавно ходи.
В стаята със ситни крачки влезе някаква старица, понесла тежък поднос, върху който имаше горещо месо и купчина чуреци. Сложи го на масата и веднага изчезна.
Хасим грабна с едната ръка парче хляб, с другата къс овнешко и едновременно ги натъпка в устата си.
- Знаеш къде е Едноръкия ли? Намерил си го? Хасим кимна, като съсредоточено работеше с челюсти.
- Къде е? Далече ли е?
- Не. В Шубани[92] . На бившата вила на Тер-Акопов, който две милион пуда. Тер-Акопов е подарил вила на Хачатур.
- Как така подарил? - учуди се Фандорин. - Вила - на анархиста? Как така?
Наложи се да изчака, докато гочито сдъвче поредната порция хляб и месо.
- Много просто. Казал е: живей, скъпи ми Хачатур. Мой вила - твой вила. Тер-Акопов в Мардакяни голям вила има, а този е малък. Тер-Акопов там след театър, след казино е ходила, возила... - Хасим отчетливо изрече грубата руска дума, с която наричат жените с нескромно поведение.
Ераст Петрович пак не можа да схване: - Те какво, да не са приятели с Едноръкия?
- Защо приятели? Хачатур на Тер-Акопов вземал сина. Казал: искаш си сина - даваш вила, че няма къде да живее. Тер-Акопов казал: „Голям вила не вземай - вземай малък". Хачатур го вземал. Шубани е близо до Баку, добре е.
- Чакай м-малко, нещо не разбирам. Щом се знае, че банда анархисти се е настанила във вилата на нефтен магнат, защо полицията не ги арестува?
Сега вече Хасим не разбра:
- Защо да арестува? Тер-Акопов не е молила полицията, пари не е давала. За да прибира банда на Хачатур, трябва полиция много пари дава. Полиция не е глупав да лови Хачатур безплатно. Хачатур и хората му маузери имат. А там освен това и лъв - Гочито се поправи. -Лъвове. Два. Ей такива зъби.
Той отвори уста и показа едрите си бели зъби.
Фандорин съвсем се обърка.
- Какви лъвове? За какво говориш?
- Лъвове, който „р-р-р-р-р" - Хасим убедително имитира лъвски рев. - Хачатур преди е работила в цирка. Как се казва, дресьор, нали? Анархист след това станала, защото анархист - по-весело живее и пари повече. На вилата в Шубани висок стена, в градината нощем лъвове се разхождат. Който иска влиза в градина, лъвове ядат. Защо полиция да ходи там? Полиция там няма да иде. А ние ще идем, на нас ни трябва. Аз ходих до Шубани. Стена катерих, хора питах. Минал нощ Хачатур не бил на вила. Върнал се когато съмнало. Сутрин три ковчег поръчала. Днес на вила седят, помен правят. Ако нощ остават там, ние ще идем, ще ги убиваме.