- Имаш п-план ли?
- Какво е това „план"?
- „План" - е когато човек предварително измисля как ще действа.
Хасим кимна:
- Има план. Добър план. Ако арменци в къщата нощуват, аз прескачам стена. Влиза в къща. Всички убивам. Такъв план.
- Ами лъвовете в градината?
- Мен лъвове няма да ядат. Мен зверове никога не пипат. Не знам защо. Миналата година бягал от затвора, в планината се крих, гладни вълци са идвали. Погледаха, погледаха -избягаха.
Фандорин не се учуди от този феномен – животните много добре чувстват силата и са много внимателни с едрите индивиди, а Хасим имаше габаритите на едър мечок.
- Ти седи на стена, чака. Чуваш в къщата стрелба - скачай, върви. Лъв като дойде - убивай го. Ей там пушка вземи - стопанинът посочи шестзарядната карабина, която висеше върху килима на стената. - С пистолет лъв трудно убива. Като убиваш лъвове, също идваш в къщата. Помагаш.
Ераст Петрович нищо не каза за този „план". Първо трябваше да разработи свой собствен.
- Не знаеш ли случайно как изглежда к-къщата отвътре?
- Защо не знам? Знам. Тер-Акопов на близък вила ходил за две неща: ядене-пиене и... -Грубата дума отново бе произнесена идеално. - Затова на вилата само две стая: един за ядене-пиене, другият...
- Ясно - прекъсна го Фандорин, който не обичаше нецензурните изрази. - А по-подробно? Можеш ли да нарисуваш или да обясниш как са разположени стаите?
Гочито изсипа малко плодове и ядки от правоъгълния бакърен поднос.
- Тука гледай. Ето това е къщата, нали? - Почука с пръст по тавата.
В този момент на прага се появи поредният молител - дрипльо с космата, нахлупена над очите шапка. Застина в почтителна поза в очакване да му обърнат внимание.
- Слушай - не издържа Ераст Петрович. - К-как можеш да живееш в такава обстановка? През цялото време някой влиза, без да пита, разхожда се из къщата. Познаваш ли всичките тези хора?
- Те ме познават - важно отвърна Хасим. - Колкото повече уважение има човек, толкова повече хора около него. Марш оттук, ей! - махна той на дрипавия. - Не пречи. План правим -арменци ще убиваме.
Онзи благоговейно се поклони, отстъпи назад, изчезна.
- Това е къщата, нали? Това е стена, нали? - Хасим сложи през средата на тавата дълга грузинска чурчхела[93].
- Там още, такова, как се казва, коридор има. Такъв малък. Тук в спалня Хачатур спи. - Върху лявата половина на подноса се озова голямо парче сушена кайсия. - Тук останалите спят. - Четири стафиди се озоваха в дясната половина. - Защо бръчка на челото? Какво мълчиш?
- М-мисля. Планът ти е лош. Трябва друг.
Ераст Петрович извади лист хартия и молив. Написа йероглифа „Острие". Отдолу ситно: „Лъвове - това е добре. Чувстват се в безопасност. Хачатур е сам отляво. Едновременно. Две минути. Да се брои."
- Какво пишеш? Защо пишеш?
- Записвам плана.
- От това твоят план по-добър ли ще става? - Хасим изсумтя. - Аз буква не знам, да пиша и чета не умея. Цялото зло от грамотност. Чиновник пише, полиция пише, богаташ пише -всички лоши хора пишат. Чети, какво си написал.
Фандорин прочете написаното.
- Нищо не разбрах! Моят план го руга, а това какво е?
- Планът ти не е добър, защото Хачатур ми трябва жив - взе да обяснява Ераст Петрович. -Това, че в градината скитат лъвове - това е чудесно. Значи бандитите се чувстват в пълна безопасност и никой не стои на пост. Ще тръгнем към къщата от двете страни едновременно. Аз - отляво, ето оттук. Ти отдясно. Първо трябва да хвана Хачатур. След това ще мина по коридора и едновременно ще нападнем останалите: аз отляво, ти отдясно - през прозореца. Просто ми дай две минути. До сто и двадесет можеш ли да броиш?
- Защо да броя? Часовник имам - Хасим извади от джоба превъзходен часовник. - Две минути няма да броя - ще гледам. А твоят план е лоша. Как ще минаваш през градина? Лъвовете ще те изяждат.
- Няма. Мен зверовете също не ме пипат. Проверено е нееднократно.
Хасим взе да сумти. Беше недоволен от нещо.
- На теб Хачатур жив ти трябва, а на мен мъртъв - рече той накрая. - Ще спорим.
Като се сети за нефтения кладенец, Фандорин каза тихо:
- Той за малко ми трябва жив. Само да му задам няколко въпроса.
И Хасим се успокои.
- Ако не иска да отговаря, кажи на мен. Аз малко ще го бия. А като каже - ще даваш Хачатур на мен.
Ераст Петрович се вслуша в das moralische Gesetz да не би да се възмути.
Нравственият закон мълчеше.
- С г-голямо удоволствие.
93
Национално грузинско лакомство, представлява нанизани на конец ядки в сгъстен с брашно гроздов сок. - Б. пр.