Макар да не му се искаше, се наложи Ераст Петрович да застреля най-чевръстия.
- Виждам! Всички виждам! - кресна Хасим. С ръка на ранения хълбок, той се прицели, без да бърза, и застреля най-близкия от бандитите.
Фандорин вече беше в стаята. На пътя му се изпречи слабичко момче с ококорени очи. Не беше въоръжено, затова Ераст Петрович нокаутира сополанкото с един „хук"[94] (в хаотичен търкал на ограничено пространство английският бокс е не по-малко ефективен от каквито и да било джуцу).
Един светлокос човек по бельо се беше засилил към Хасим с кинжал в ръка.
Пак така, без да бърза, разбойникът се прицели в атакуващия - но вместо изстрел се чу сухо изщракване.
- Вахсей[95] ! - учуди се Хасим и зяпна надвесилото се над него острие.
Фандорин свали русия с изстрел в тила. И се озова пред трудна дилема.
Последният от анархистите, който още беше на крака, успя да стигне до окачената си на стола карабина, зареди и вече бе насочил оръжието към Ераст Петрович, а от ъгъла раненият Хачатур се целеше в него с маузера, като с мъка удържаше тежкия пистолет с единствената си ръка. На Хасим нямаше какво да се надява - той разглеждаше отворения барабан на засеклия колт.
Здравият е по-опасен от ранения. Затова Фандорин стреля по човека с карабината, от куршума на маузера избяга, като се метна към стената.
Едноръкия му трябваше жив.
Затова Ераст Петрович се втурна срещу маузера, като скачаше встрани за части от секундата преди всеки следващ изстрел. Тази техника се нарича „го-го" („пет на пет"), защото на малка дистанция шансовете да избегнеш куршума и да бъдеш улучен са равни. Истинският майстор е в състояние да доведе това съотношение до две към едно, но Фандорин не беше достигнал до такива висини. Той прибягваше към играта „го-го" само в краен случай.
Провървя му първия път, провървя му отново. Оставаше още един скок. Но в този момент Хасим най-накрая щракна с револвера си и се прицели.
-Не стреляй!
Беше късно. Мощният колт нададе кратък лъвски рев. Едноръкият отхвърча обратно в ъгъла.
В градината, сякаш в отговор, се понесе гневният рев на царя на животните - най-накрая се бе събудил и недоволстваше от шума.
Миришеше на пушек, барут и кръв.
А броячът - оказа се, че през цялото време е цъкал.
„Сто и осем, сто и девет, сто и десет".
- Дяволите да те в-вземат! - Ераст Петрович се наведе над Хачатур. - Хасим, какво направи?
- Живота съм ти спасявал.
- Да го застрелям и аз можех! Къде е лампата тук?
Фандорин отиде до вратата, завъртя ключа, огледа стаята.
Освен нокаутирания хлапак, май всички са мъртви...
Хасим седеше на същото място, на перваза. Само беше разкопчал черкезката и оглеждаше дупката в хълбока си. От нея, по гъстата му козина, течеше на тласъци кръв.
- Горещ е - съобщи разбойникът, като облиза длан. - Солен.
- Дай да видя.
- Е, няма нужда.
Великанът отскубна малко вълна от папахата си, запуши раната.
- Аман-аман - тъжно каза той. - Толкова обичах „Колт", а тя не пощя да стреля.
Съдейки по женския род, любовта към колта се бе изпарила.
Хасим се разходи край столовете, като оглеждаше оръжията. С интерес взе в ръка лежащия на масата уебли - явно досега не беше виждал такъв.
- Този е мой - каза Фандорин. - Дай ми го.
Хасим промърмори:
- Като е хубав - веднага мой. На, притрябвал ми е.
Той с погнуса претегли в дланта си един маузер. Прицели се - и изведнъж изстреля целия пълнител в стената: един куршум в средата, останалите - в кръгче около него.
- Какво ти става?! - извика Ераст Петрович, като запуши уши.
- Мой знак. „Тук беше Кара Хасим". Хората ще приказват. А твой знак какъв е, Юмрубаш?
- Никакъв.
Фандорин все не можеше да се успокои. Нима операцията се беше провалила и нишката се скъса?
- Вай, аз чужд слава не искам - рече разбойникът с укор. - Аз само два арменци убих. Ти -четири. Макар че единият може да е руски - добави той, като кимна към светлокосия.
- Не съм убил четирима. Т-рима.
Единствената надежда бе в хлапето. Ераст Петрович го върна в съзнание с два шамара, сложи го да седне на единия от столовете.
- Кой си? Откъде си?
- Гагик... От Акна.
Хлапето, много бледо, с треперещи устни, с ужас поглеждаше към труповете. Видя приближаващия се гочи - затвори очи.
- Аз съм Кара Хасим. Чувала ли си?
Момчето кимна, без да отваря очи.
- Тя ме знае - доволно отбеляза Хасим. - Далече живее, в Карабах, а знае Кара Хасим.
Фандорин хвана Гагик от Акна за хилавите рамене.
95
Съкращение от „ Шахсей-Вахсей " или Ашура – религиозна церемония у мюсюлманите шиити, каквито са