Разбойникът отиде до масата, взе от тавата един недояден овнешки бут. Помириса го, отхапа.
- Добре е - каза той, като движеше челюсти. - Хайде Кълвача да търсим и убиваме.
Фандорин се учуди:
- Защо ти е това? С Хачатур бяхте врагове, а Кълвача какво те засяга?
- Хайде да броим. Аз съм те спасил от кладенец, нали? - Хасим остави овнешкото, изправи омазания с лой палец на дясната си ръка. - Ти ме спаси, когато Хачатур стреляше, нали? -Изправи палеца на лявата ръка. - После този глупак с хенджела искаше да ме коли, когато колтът не стреляше. Ти ме спаси. - Изправи показалеца на лявата. - Аз стрелях Хачатур, мислех - квит сме. - Изправи втори отдясно. - Но ти викаш, не трябваше Хачатур стрелял. -Пръстът на дясната ръка отново се сгъна. - Сам виждаш, нали?
Той показа двете си ръце: на лявата два пръста, на дясната един.
- Помагам ти да намериш Кълвача - тогава е честно. Един мъж не казва „благодаря", един мъж прави „благодаря".
- Благодаря. Радвам се.
Това беше изречено с искрено чувство.
С помощта на Хасим ще е много по-лесно да се открие котката в тъмната стая - по-точно, да се хване кълвача в гъстата гора.
Момчето не беше до Маса. За сметка на това край ранения седеше вчерашния табиб и му даваше да пие от стомна с тясно гърло.
- Той казва, сега не трябва много спи - преведе Хасим думите на стареца. - Сега трябва яде. Ако добре яде, може и да е жив. Или няма да бъде, всичко е по волята на Аллах.
Когато лечителят си тръгна, Фандорин разказа на японеца за смъртта на Едноръкия и за Кълвача. Той слушаше Ераст Петрович, но гледаше само Хасим. Без да откъсва поглед. Онзи пък стоеше опрян на стената и пак дъвчеше нещо.
Изведнъж Фандорин забеляза, че по лицето на Маса тече сълза.
- Боли ли те? Лошо ли ти е?
- Добре съм, господарю - след първата сълза потече втора. - Плача от радост. Виждам, че това е истински човек. Искрен човек, макар и акунин. Якудза от най-добрите. По очите и маниера му става ясно: разбира какво е дълг на вярност. Вие знаете, аз не греша за такива неща. Мога да ви оставя в неговите ръце със спокойно сърце... Той дори е по-красив от мен -трагично изрече Маса. - Голям, дебел, прилича на Сайго Такамори[96]. Само че маршал Сайго не е имал такива мустаци. Радвам се, но ми е много тъжно... Че в това трудно начинание до вас е той, а не аз...
Сълзите потекоха от двете му очи, като поток.
- Вай, плаче - каза Хасим. - Съвсем е слаб.
А Маса помоли:
- Помогнете ми да седна, господарю.
- Защо? Не бива.
- Много ви моля. Помогнете ми! Сам няма да имам сили. Фандорин внимателно повдигна ранения, подложи зад гърба му възглавници.
- Хасиму-сан... - повика Маса.
Разбойникът се приближи, като бършеше устата си с ръкав.
- Седна, ай, юнак. Ще живееш.
- Много моля, Хасиму-сан. Тзябва добзе да се глижите за господзаря. Много моля.
Японецът напрегна всички сили и бързо се поклони. Загуби съзнание от рязкото движение - смъкна се настрани, тялото му омекна.
- Аман-аман - огорчено поклати глава Хасим. - Не. Няма да живее. Ще пукне. Жалко, нали?
Опитна жена с безупречна репутация
Всички разпореждания относно домакинството са дадени, Турал е получил целувка по челото и е пратен с гуверньора в Пони-клуба - да се учи на благородна стойка в седлото, едно момче от добро семейство не може без това. Сега може да се отделят няколко минути за сутрешния кеф.
Сутрешният кеф на Саадат се случваше в гардеробната стая, където прислугата не можеше да се яви без специално разрешение. В това малко, уютно помещение, където по стените висяха рокли, по пода имаше кутии с обувки, а върху тях шапки, винаги димяха благовония, които чудесно прикриваха миризмата на холандски тютюн. Първата папироса сутрин - това е една от радостите на живота. И, както повечето житейски радости, е забранена. Предстои дълъг ден, ще има много грижи, но поне десет минути човек може да отдели за себе си, нали?
Копринени рокли, обувки на висок ток, безумно прекрасни шапки с пера - всичко това бе абстрактно изкуство. Една уважавана мюсюлманска вдовица не би носила подобни вещи. Но да мериш тоалети - това си е отделна радост в живота, вечерна. До вечерта трябва да се доживее.
Сутрин Саадат просто пушеше и оглеждаше лицето си в огледалото. На истинската жена това занятие никога не може да доскучае.
Тя беше наясно за себе си: не е красавица. Носът е големичък, устата широчка, устните -възтънки. Може би само веждите са хубави, сатенената кожа - и очите, разбира се: както по азиатски, така и по европейски стандарти. Жените, дори приличните, си подчертават миглите, а тя няма нужда. С такива очи и вежди от фереджето има само полза. Проверено е нееднократно: горната част на физиономията въздейства на мъжете доста по-силно, отколкото демонстрацията на цялата стока. Това бе и една от причините, заради които Саадат навремето бе решила да играе ролята на ортодоксална мюсюлманска матрона. Възмутително е, разбира се, че на изток женският пол е принуден да крие лика си, сякаш е някаква непристойна част от тялото, но Саадат бе сигурна, че в древността този закон е бил измислен от самите жени. На мъжете не би им стигнал акълът.
96
Сайго Такамори (1828-1877) - един от най-влиятелните самураи в японската история. - Б. пр.