Един път, кратко.
В папиросата оставаше тютюн за още три или четири дръпвания, но Саадат вече превключи от кефа към грижите, свързани с предстоящия ден.
Вечерта я очакваше най-трудното: преговори със стачния комитет.
В компанията „Валидбеков-ньоут" никога нямаше продължителни стачки, стопанката умееше да поддържа добри отношения с работниците.
Два пъти годишно заедно с Гурам бег тя ходеше до Персия, за да вербува работници-амшари[97], защото са непретенциозни и почтителни към стопанина. Отбираше хората лично, след събеседване. Да е тих, с голямо семейство, без лош блясък в очите. Саадат плащаше винаги навреме и малко повече от съседите. На особено старателните даваше премии. Ако се стигнеше до някакво недоразумение или конфликт, прехвърляше вината върху Гурам бег и изиграваше ролята на помирителка.
Но стачката, която започна преди месеци постепенно се разпространи по целия Апшерон, най-накрая стигна и до валидбековските находища. Преди четири дни стачният комитет бе предал пакет с исканията си. Саадат се направи на отчаяна и дори се разплака, като се завайка над вдовишката си съдба. Помоли за пет денонощия отсрочка за размисъл.
Тя умееше добре да се пазари, не бяха много онези, които можеха да се сравнят с нея в това благородно изкуство. Свалянето на цената - това е не по-малко сладостно занятие от чувствения екстаз. Когато идваше време за месечното плащане на революционерите и хищниците-гочи, за да няма пожари в кладенците, Саадат всеки път правеше истински спектакъл. Страховитите типове си тръгваха измъчени и потни, напълно сигурни, че са изцедили всичко до последната капка от нещастната вдовица. Тя обаче не гледаше на този разход като на загуба, а като на част от икономията. Заради добрите отношения с бандитите (както идейните, така и бе-зидейните) нямаше нужда да държи армия от охранители. Излизаше по-евтино и по-спокойно.
Най-важното бе, че не се налагаше да обкръжава Турал с глутница телохранители, както постъпваха другите промишленици, за да опазят децата си от похитители. Какво може да излезе от едно дете, което от сутрин до вечер е под надзора на въоръжени до зъби биячи?
За Турал се грижеше само един човек - той бе както гуверньор, така и защитник. Франц Кауниц, бивш лейтенант от австрийската имперска армия, правеше с момчето гимнастика, учеше го на немски, на добри маниери, а също така и на най-важната наука: да бъде мъж. За всеки случай (Баку си е Баку) в джоба на драгуна в оставка имаше пистолет, с който Кауниц можеше да борави отлично.
Саадат знаеше, че много й е провървяло с възпитателя. Заради зле сгъващото му се коляно, лош спомен от конни надбягвания, австриецът бе напуснал службата и беше тръгнал да си търси късмета в далечния нефтен град, където вложи всичките си спестявания в парче земя. Мнозина играеха на тази лотария. На някои им вървеше - на мястото откриваха нефт. Но Кауниц бе изтеглил късата клечка. Тогава той бе станал гуверньор, за да спести пари и отново да си опита късмета, но Саадат нямаше навика да пуска полезните хора. Австриецът живееше при нея безгрижно, получаваше генералско възнаграждение и изобщо не си спомняше за нефта.
По едно време тя доста се бе позамислила дали да не хване едрия, мълчалив, дяволски привлекателен рус мъж за любовник, но се отказа. За любовници стават два вида мъже: или съвсем обикновени, или много завързани. С едните е много приятно страстно и безметежно да се повъргаляш в леглото; с другите сигурно е интересно да си поговориш („сигурно" -защото Саадат досега не бе срещала жив мъж от втория тип). А Кауниц не беше нито едното, нито другото. За малко неангажиращо приключение бе прекалено образован, а за сложни отношения - все пак недостатъчно сложен. С една дума: кавалерист. А след това какво? Не бива да живее с любовник под един покрив, в къщата има дете. А намирането на кандидат за креватен утешител е доста по-лесно, отколкото на добър гуверньор. Та когато Кауниц научеше момчето на всичко, което знае, щеше на раздяла да направи подарък на себе си и на австриеца. След като взе това решение, Саадат гледаше бившия лейтенант с приятно предусещане - като на апетитна ябълка, която зрее на клона, а моментът, когато ще бъде откъсната и изядена, непременно ще дойде.
Саадат умно и ловко бе уредила женското си щастие - още от времето, когато мъжьт й я остави на мира и без разрешение дори не смееше да се появи в ендеруна, женската част на къщата. Ако Валидбеков имаше слабост към крехки и плахи глупачки, то Саадат предпочиташе високите, мълчаливи и спокойни красавци. В никакъв случай умници. Тя подготвяше любовните си развлечения с вкус и не си ги позволяваше често - само веднъж месечно. Има прелест в това да оставиш телесният глад да се натрупа. Да лелееш любовната тръпка е едва ли не по-приятно, отколкото да се отдадеш на страстта. Постепенно се наливаш със сироп отвътре, изпълваш се със сияние и аромат. И когато започва да ти се струва, че ей сега ще се пръснеш от желание, тогава е точното време да тръгнеш на лов.