След това цял месец се наслаждаваше на спомена за преживяното приключение - и се готвеше за ново. Имаше едно правило, което никога не нарушаваше: дори любовникът да се окаже невероятно добър, не биваше да го кани втори път.
Турал не беше от шкембестия Валид бег, разбира се. Как пък не! Един задморски гост с полуженското име Марио, красив тенор-италианец, дошъл в града на гастроли, прекара незабравима нощ с тайнствената одалиска - и й остави за спомен скъп подарък: момче със същите зелени очи и кожа с нежен маслинен оттенък.
Когато Саадат съобщи на мъжа си, че Аллах възнамерява да благослови брака им с дете, Валид бег се учуди, разбира се, но нямаше никакви претенции - по онова време той вече отдавна играеше по нейната свирка, между тях се бе възцарило пълно разбирателство. Саадат дори плака на погребението му - доста искрено.
Постепенно правилата за лов на мъже се усъвършенстваха. С опита се формираше и вкусът.
По емпиричен път бе установено, че любовникът не бива да е прекалено млад. Младежите са страстни, но неловки и прилепливи. Със зрял мъж е по-интересно и безопасно.
„Ловът на блесна" (така Саадат наричаше своите разходки с каретата) постепенно останаха в миналото. Играта на сляпо е несигурна и непродуктивна. Колко пъти се беше случвало: тя хареса някого, а след това Зафар се връща и казва, че кандидатът е неподходящ поради еди-какви си причини.
Доста по-добре е да подбираш плячката предварително, обмислено. На някой прием или в театралното фоайе, докато пъплеше след Гурам бег като тиха източна мишка с омотана муцунка, Саадат си набелязваше следващата жертва. След това изясняваше дали е годен. Започваше предварително да го обстрелва с благоуханни бележки, като възбуждаше апетита на обекта. А пък и тя самата се разпалваше от очакването.
През цялата история на свободния лов имаше само четири засечки. Трима се бяха отказали в последния момент - страхуваха се от нощния поход към Стария град - дали пък не е бандитски капан. За тях не съжаляваше ни най-малко - от страхливците добри любовници не излизат. Имаше един уникум, който се оказа верен съпруг. Саадат почтително се отнесе към този рядък феномен, но отново без съжаление: кому е притрябвал образец на добродетелта в леглото?
Изпечените ловджии украсяват парадната зала на дома си с ловни трофеи: глави на рогати елени и диви прасета с остри бивни, чучела на мечки и друг по-едър дивеч. Саадат имаше заветно албумче - нещо като почетна книга. Общо 87 експоната. Там имаше номер, дата и изсушено цвете.
Например: „№48 19/VIII — 1909" - и лютиче.
А срещу най-незабравимия номер 29 (ммм!) - незабравка.
Но дори с двадесет и девети (ммм!), най-добрия от всички, Саадат не си позволи втори път. Защото удоволствието си е удоволствие, но безопасността и репутацията са по-скъпи.
Като се сети за двадесет и деветия (ммм, 6 септември 1905г.), Саадат както винаги замечтано се усмихна. Сутрешният кеф завърши. Фасът и пепелта - в хартийка, хартийката в джоба.
Трудно е, разбира се, подобен живот да се смята за нормален: да криеш най-невинни удоволствия в собствената си къща от собствените слуги. East is East. Тук се правят тайни от всякакви дреболии. Може би именно в това се крие най-големият чар на Изтока.
Докато се преобличаше в обичайните си черни дрехи на вдовица, Саадат вече не се усмихваше - мислеше за стачниците.
Сондите не бива да престават да изпомпват нефт. Сега, на фона на намаляването на добива, това носи огромни печалби, в сравнение с които вдигането на надниците е дреболия. Но не бива да се вдигат много, иначе ще се подразнят Арташесов, Шамсиев и останалите тартори на Съюза на нефтопромишлениците. Те и така мърморят, че „Валидбеков-ньоут" подбива цените на пазара на труда.
Навън изсвири нетърпелив клаксон. Как така, още ли не са тръгнали?
Тя надникна през прозореца. Франц седеше зад волана на открития бежов „делоне", беше сам.
Австриецът беше много добър шофьор и предлагаше да научи и стопанката, но това за съжаление е немислимо. Всички мъртви имами на град Баку ще се обърнат в гробниците си.
- Was ist los? - викна Саадат, като се показа от прозореца. - Wo ist Tural[100]?
Гуверньорът не успя да отговори - по стълбите тичешком слезе Турал, облечен с жокейско костюмче и английска шапка с козирка.
- Noch nicht aber schon bald! Jetzt gehen wir![101] - каза той на Кауниц.
Тя се досети за какво става дума. Беше отскочил до задния двор, да види кравата Бети, която всеки момент трябваше да роди. Зад къщата - стара, но наскоро модернизирана (водопровод, електричество) - имаше обор, Саадат го остави.