Тя рухна на колене и се разрида. Искаше само да предизвика жалост, но след като започна да плаче, вече не можеше да спре.
- Ама какво се е с-случило?
На пресекулки, давейки се със сълзи, Саадат му разказа за мъката си. Стана глупаво. Някои неща повтори по три пъти, а други, важни, изпусна.
Фандорин слушаше търпеливо. В началото без интерес, както й се стори, а после в очите му сякаш пламна нещо.
Той зададе само един въпрос, при това странен:
- Значи е к-куц този, вашият австриец, така ли?
- Да, коляното му... Затова Франц не можа бързо да се надигне и да извади оръжието си. Макар че това нищо нямаше да промени. Те бяха петима...
- Почакайте тук, госпожо... Валидбекова, нали така? Веднага се връщам.
И излезе.
Да почака? Как ли пък не!
Саадат свали обувките си и на пръсти се промъкна по коридора.
- .. .И пари не искат! Трябва им стачка, а не откуп, разбираш ли? - чуваше се гласът на Фандорин. - Много е вероятно това да е куцият, когото търсим!
Онзи избоботи недоволно:
- Е, сега какво след всеки куц ще тичаме, а?
Пауза. След това руснакът каза сухо: •
- Ами както искаш. Тогава аз сам ще се оправя.
Чу се шумна въздишка.
- Добре де, Юмрубаш. Където ти, там и аз. Нали дума на твой япон съм давал.
Странна компания
Грижите бяха много, а делата не се движеха. Вече цяла седмица от сутрин до вечер Фандорин бе зает с търсенето на революционера, на когото викаха Кълвача - напразно. Такава птица в бакинските шубраци нямаше. Или пък умееше много добре да се крие.
А при това в града гъмжеше от всякаква перната паплач: арменският бандит Черния Ястреб, лезгинският бандит Белия Сокол, руският обирджия, наричан просто Сокола, тюркският главорез Лешиейен, тоест Лешояда, а пък за Кълвача нищо не можаха да научат, макар Хасим да разпитваше най-различни хора (а той имаше контакти навсякъде). Двамата бяха във всички райони на разтегналия се край морето град, обиколиха околностите. Хасим задаваше въпросите, Ераст Петрович се правеше на суров планинец-телохранител и мълчеше.
С Куция пък беше тъкмо обратното - в Баку имаше много недъгави революционери и разбойници, като при това първите, независимо от многообразието на политически оттенъци, не се различаваха кой знае колко от вторите.
Освен да води безплодното издирване, Фандорин имаше още две занимания: грижеше се за Маса, който все така беше много зле, и си водеше дневник.
Разделът „Дърво" от ден на ден се обогатяваше със сведения за бакинските революционни организации: болшевики, меншевики, анархисти, есери, мусаватисти[102] , дашнаци[103] , панислямисти.
Разделът „Скреж" звучеше все по-мрачно и мизантропски. Там се опяваше за оскъдността на човешкия ум, ненадеждността на морала и краха на технократската цивилизация. Самоизяждането бе стигнало при Ераст Петрович до толкова критична точка, че в дневника се появи следният текст:
„ЧОВЕК НИКОГА НЕ БИВА ДА КАЗВА ЗА СЕБЕ СИ: „АЗ СЪМ ЛАЙНО". АКО СЕ Е ОКАЗАЛО, ЧЕ СИ НЕПОТРЕБЕН ИЛИ СИ ИЗВЪРШИЛ НЯКОЯ ГАДОСТ, КАЗВАЙ: , АЗ СЪМ В ЛАЙНАТА". ЗАЩОТО, АКО ТИ СИ СЕ ОЗОВАЛ В ЛАЙНАТА, ПЪК БИЛО ТО И ПО СВОЯ СОБСТВЕНА ВИНА, ВСЕ ОЩЕ МОЖЕШ ДА СЕ ИЗМЪКНЕШ И ДА СЕ ИЗЧИСТИШ. НО АКО СИ СЕ ПРИЗНАЛ ЗА ЛАЙНО, СЪГЛАСЯВАШ СЕ НА ВЕЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ В СЕПТИЧНАТА ЯМА".
Най-зле беше положението в раздела „Острие", където трябваше да се записват продуктивни идеи, там зееха потискащи пропуски. Нямаше с какво да се запълнят.
Това продължи до момента, когато Фандорин седеше в стаята, изпълнявайки мрачно дълга си пред „никки-до", а на прага застана плачеща жена в черно. Тя несъмнено бе изпратена от Фортуна, която се беше смилила над почти изпадналия си в немилост любимец.
Ераст Петрович веднага съпостави двата факта: отвличане на дете не заради откупа, а в името на задълбочаването на стачката (явно революционен, а не бандитски мотив); плюс един куц гуверньор, който, някак прекалено лесно за драгунски офицер, бе позволил да го обезвредят, а след това беше изчезнал безследно.
Разследването трябваше да започне от огледа на личните вещи на хер Кауниц, разбира се.
Госпожа Валидбекова бързо измисли как да се уреди това.
- Аз съм вдовица и не бива да пускам в дома си непознат мъж. Но синът ми е отвлечен. Аз съм жена, уплашена съм. Как постъпва една жена в Баку, когато е уплашена?
Фандорин вдигна рамене. Не знаеше.
На въпроса отвърна Хасим, който оглеждаше Валидбекова с нескрита враждебност. Никак не му харесваше новият обрат на събитията.
103
Арменска революционна федерация „Дашнакцутюн" - една от най-старите арменски политически партии. - Б.