- Когато жена я е страх, взема телохранител.
- И най-често това са северни планинци - каза Валидбекова. - Защото са зли и верни.
- Отлично - кимна Ераст Петрович. - Ще бъда з-зъл и верен. Да вървим.
Навън тя отново се омота в черните си парцали, прегърби се, взе да ситни по улицата. Тази дама имаше необичайни актьорски способности. Двамата телохранители - гочи и аварец -вървяха на крачка зад нея. Минувачите поглеждаха тримата почтително, но без учудване.
- Какво да кажа на стачниците? - чу се изпод фереджето.
- К-кога ги очаквате?
- След четири часа и половина.
- Ще ви отговоря, след като огледам стаята на гуверньора.
Домът на госпожа Валидбекова беше доста странен. Беше подреден по източен маниер: навсякъде дивани, килими, украсени с дърворезба персийски мебели, по стените някакви арабски мъдрости. А в кабинета бюрото бе затрупано със сводки за състоянието на борсата и всякакви чертежи, имаше цели три телефона, компактен телеграф и дори най-последния вик на техниката - факсимилен апарат.
- Това пък за к-какво ви е?
- Случва се понякога да трябва да изпратя документ с подпис или чертеж - кратко отвърна стопанката.
В къщата тя свали фереджето и започна да се държи по друг начин. Очите й гледаха остро и взискателно, движенията станаха резки, изказванията - немногословни. Беше невъзможно човек да повярва, че тази дама е способна да ридае и да умолява. През живота си Ераст Петрович бе срещал много жени, но на такава определено не се беше натъквал. Интересен екземпляр. Що за човек ли е бил покойният й съпруг? Нима на този портрет е изобразен той - някакъв дебелобузест шопар с фес и засукани мустаци?
Хасим остана в гостната да пие чай със сладкиши, а Фандорин и Валидбекова се качиха горе, в малкия апартамент (антре, санитарен възел, спалня), обитаван от Куция.
На стълбището Ераст Петрович хвърли поглед в огледалото. Не посмя да свали папахата, за да не блести с плешивия си череп; в съчетание с черната, небръсната физиономия видът му бе просто кошмарен.
Хер Кауниц поддържаше всичко в пълен ред, както подобава на немец и военен.
Грамота за точна стрелба. Купа по конна езда. Отличие за боравене с шашка.
Групова снимка на семейството. Всички едни такива надути, издокарани, с ококорени очи.
Фатер, мутер[104] , четирима сина (все в униформи), три медхен[105].
- К-кой от тях?
- Ето този. Само че тук е съвсем млад. Не прилича на себе си. Беше висок, силен, спокоен. Горкият... - въздъхна Валидбекова, но без кой знае какво чувство. Това е ясно: майката мисли само за сина си. За други хора емоциите не стигат. - Франц със сигурност е мъртъв. Винаги убиват съпровождащите лица. За да демонстрират пред родителите колко са сериозни намеренията им.
Ераст Петрович не реагира и на тези думи. В плановете му не влизаше да споделя подозренията си с госпожа Валидбекова.
Той ровеше в чекмеджетата на бюрото, търсеше някой документ със снимка. Аха, ето. Хер Кауниц беше член на Bakinischer Deutsch-Osterreichischer Verein[106] и не просто негов член, a Ordentliches Vorstandsmitglied[107]. От малката снимка гледаше мъж малко над тридесетте, с волева брадичка и уверен поглед. Сигурно е бил добър възпитател за момчето. Ако функциите на Кауниц се се ограничавали само с това...
- Споменавал ли е нещо за дейността си в немското дружество?
- Не. Той не говореше много за себе си. Аз всъщност не съм и разпитвала... Ако приказвахме, то беше само за Турал.
- А какво знаете за тази организация?
Валидбекова без какъвто и да било интерес погледна членската карта, вдигна рамене.
- В Баку живеят няколко хиляди немци - немски и австрийски поданици, прибалтийци. Те си имат свой живот.
Фандорин премина към рафтовете с книги. Господин Кауниц очевидно бе четящ човек. Романи нямаше, но за сметка на това имаше много литература на военна и спортна тематика. Я, а това какво е? „Манифест на комунистическата партия". Но тук има и Ласал, Клаузевиц, Ницше. Широк кръг от интереси.
- Какви са п-политическите му възгледи?
- Понятие нямам - стопанката бе учудена. - Струва ми се, че аз с никого, никога през живота си не съм говорила за политика. Дори с есерите, на които всеки месец плащам по две хиляди, за да не ми пречат да работя.
Ераст Петрович не намери в стаята нищо, за което да се захване. Или Франц Кауниц нямаше нищо общо с отвличането, или преди акцията се беше погрижил оттук да изчезне всичко подозрително. В полза на първата версия говореше и фактът, че парите му, петстотин и нещо рубли, бяха останали непокътнати. Но това можеше да е направено нарочно - за да обърка преследването.