- Разкажете ми възможно най-подробно за телефонното обаждане. Опитайте се да си спомните всичко дума по дума.
Валидбекова имаше чудесна памет. Дори учудващо точна, като се вземеше предвид стресът.
- Значи сте сигурни, че с вас е говорил именно руснак? - уточни Фандорин.
- Или някой, който много добре знае езика. Но дори ако са взели за посредник руснак, това нищо не значи. И така е ясно кой е похитил Турал.
- Така ли? - учуди се Ераст Петрович. - И кой го е похитил?
- Как кой? - Вдовицата също бе изумена. - Арменците естествено.
- Чуйте ме... - Фандорин се намръщи. - Вие сте умна жена. Или и вие смятате, че за всички злодеяния на света могат да бъдат виновни само арменците?
- Не, разбира се. Във всяка нация има достатъчно мерзавци. Но това е бакинска специфика. При нашите бандити - дори при онези, които наричат себе си революционери - съществува разпределение: тюрките отвличат арменски деца, а арменците - тюркски. Това помага да се избегнат усложненията на роднинските връзки.
„Права е обаче. Бандата на Хачатур беше арменска. И изобщо, арменците участват в революционното движение доста по-активно от мюсюлманите. Освен това тюркските шайки не приемат различни от тях, а революционерите - те са за интернационала. Австриецът едва ли би станал съучастник на бакинските гочи, но на арменските „маузеристи" - без проблеми".
- Какво трябва да кажа на стачния комитет? - попита отново Валидбекова.
Ясно беше, че в момента този въпрос я вълнува най-много.
- Просто к-кажете истината. Те със сигурно вече са чули за отвличането, но не знаят какво искат престъпниците. Сигурен съм, че работниците ще проявят съчувствие и ще се съгласят да почакат.
„Ето, умна жена, а не може да се сети за толкова елементарно нещо!"
В отговора й прозвуча раздразнение:
- Правите впечатление на умен човек, а говорите глупости! На похитителите им е все едно какво иска от мен комитетът! На тях им трябва моите кули да престанат да изпомпват нефт! Те искат стачката да се разшири! Да накарам работниците да се смилят - това е лесна работа. Но ако предприятието не се присъедини към стачкуващите, синът ми ще бъде убит! А ако започне стачка, аз ще се разоря! Нима не разбирате?
- Тогава всичко е съвсем п-просто. Кое е по-добре: мъртъв син на богата майка или жив син на разорена майка?
Тя сведе глава.
- Значи отказвам, грубо при това. Заявявам, че всички организатори са уволнени. Тогава стачката е гарантирана. Още утре, щом стане ясно, че Саадат Валидбекова е спряла добива на нефт, веднага ще ме нападнат кредиторите. Първото плащане е след два дни, на първи юли...
Той я слушаше и мислеше: да се намери „делонето", това първо; да се разбере откъде се е обадил руснакът, това второ...
- Господин Фандорин! - Саадат го стисна за лакътя. Силно. - Ако ми върнете сина до първи, аз щедро ще ви се отблагодаря. Ще ви подаря най-добрата си кула в Сурахани[108]. Тя дава по сто хиляди пуда „бял" нефт!
- Какъв? - разсеяно попита Ераст Петрович и се ядоса: - Вижте, не ми пречете да мисля! Ще взема един лист хартия, нали може? - Той седна на бюрото, придърпа мастилницата. - Не ми стойте на главата, доведете Хасим. Не веднага. Имам нужда от десет минути покой!
Ръсейки лилави пръски, стоманеното перо дебело изписа дългоочаквания йероглиф „Острие".
Фандорин не забеляза как се върнаха Саадат Валидбекова и Хасим - той пишеше съсредоточено.
Откъсна се от листа едва когато Хасим гръмогласно отговори на зададен шепнешком въпрос на стопанката:
- Винаги е така. С глава не може да мисли - трябва на хартийка пише. Няма хартийка -глава зле, съвсем не работи.
След като препрочете написаното, Ераст Петрович кимна сам на себе си. Смачка листа и го хвърли в кошчето за отпадъци - повече не му трябваше.
- Ще действаме по следния начин. Първо, аз ще възкръсна. Време е вече. Ще имам нужда от помощта на подполковник Шубин. На всички г-големи кръстовища има стражар. Бежов „делоне" - това е кола, която бие на очи. Трябва да се опитаме да възстановим маршрута й. Второ: Шубин ще прати запитване до телефонната станция и ще разберем откъде се е обадил посредникът. Трето...
- Е, е, е! - Недоволно избоботи Хасим, смъкна шапката от главата си и я удари в пода. - Аз с полиция няма да правя нищо! Коли ме - няма!
- И аз, и аз! - взе да маха с ръце Саадат. - Това завинаги ще погуби деловата ми репутация. Това е Баку! Тук сериозните хора не решават проблемите си с помощта на полицията.
Фандорин слушаше и не вярваше на ушите си. Хасим - хайде, той е дивак. Но госпожа Валидбекова трябваше да разбира. Той се опита да говори с нея разумно: