Тягостно разочарование - това бе чувството, което сега изпитваше Фандорин. Нима беше толкова далеч от целта? Наистина ли тук нямаше никаква следа?
Но смъртно раненият анархист беше казал, че едноръкият главатар на шайката се е срещал с човек по прякор Кълвача!
- Познавате ли революционер, на когото викат Кълвача?
- Е, как, чувал съм - закима Месроп Карапетович, демонстрирайки готовност да сътрудничи. - Той е болшевик. Но аз нямам вземане-даване с революционери. Никога не съм им плащал и нямам такова намерение. Дребните и средните предприемачи дават откупи, а аз с моята охрана няма от какво да се боя... Освен може би от такъв лъв като вас - той сложи ръка на сърцето си. - Но Фандорин е само един на този свят, и слава Богу.
Искрица на страх трепна в очите на Арташесов: как е събеседникът - да не се е обидил? Ераст Петрович нетърпеливо поклати глава: продължавайте.
- Нито аз, нито Манташев, нито Хаджи ага Шамсиев, нито един човек от нашия кръг не плаща на революционерите. И те не ни пипат, хранят се от по-дребните риби. Навремето, още преди десет години, чеченците на господин Мухтаров дадоха урок на болшевишкия вожд Коба. Не го убиха, а само го натупаха както трябва. За да им покажем, че такава гадинка дори не си струва и да се убива. Болшевиките си научиха урока. Това е умна партия. Те никога не се нахвърлят на плячка, която не им е по силите.
Всичко отначало, от нулата, помисли си Ераст Петрович и скръцна със зъби.
Разговор с Дявола
Досадно му бе едно: принудителната неподвижност. Веднъж на два-три дни той за всеки случай сменяше явките, но щом отидеше на новото място, се стараеше да не излиза оттам. На карта бе заложено прекалено много. Всеки излишен риск бе непростим.
Не биваше да мърда и заради това, че заедно с него от едно място на друго се местеше и центърът за координация. Връзките (всеки бе стократно проверен и изпитан) идваха с донесения и си отиваха с разпореждания. Наоколо всичко вреше и кипеше, облаците се сгъстяваха и трупаха лилава мощ, - първите пориви на връхлитащия ураган огъваха дървета и отвяваха покриви - но там, където се намираше той, бе тихо и безветрено, както е в окото на бурята.
Беше нощ, той не спеше. Лежеше, гледаше в тавана. Там се чернееше сянката, която хвърляше покритата с кухненска кърпа лампа. Сянката приличаше на глава с рогца.
Днес дяволът бе в приповдигнато настроение, благодушно-глуповато.
- Е, какво, пиле шарено, нима все пак ще клъвнеш слона веднъж завинаги? Голяма работа ще е тая - подхилкваше се въображаемият събеседник.
Кълвача се усмихваше. Но сърцето му биеше по-бързо от обикновено. Заради тържествените мисли.
Подготовката за лова вървеше отлично. Малките и не съвсем малките усложнения само правеха живота по-интересен. Слонът си пасеше, помахваше с уши, не подозираше, че идва краят му.
Ето какви бяха тържествените мисли, които караха сърцето му да тръпне. Мамка му! Това, за което си бяха мечтали хиляди герои, дали живота си заради невъобразимо далечната цел, ше се случи съвсем скоро. И грамадата ше бъде катурната не от Степан Разин и не от Пугачов, не от Рилеев и Пестел, не от Желябов, не от Плеханов. Това ще го направиш ти. Не сам, разбира се. Но твой е замисълът. И реализацията на замисъла също е твоя.
- Най-важното е последният щрих - каза Кълвача на тавана. - Именно с това съм истински горд. A touch of genius[111] , както казват англичаните.
- Олеле, ама че нескромно - отвърна Лукавият. - Но спор няма. Ловко измислено. Аз все се чудех как ще преодолееш тази спънка.
- Често се случва - охотно подхвана разговора на тази приятна тема Кълвача. - Когато се появява особено труден проблем, най-важното е да го погледнеш в правилния ракурс. Дали не е ключ към решението на още по-голям проблем. Знаеш ли как лекуват болести с отрова?
- Е, за отровите знам всичко - ухили се сянката. -Добре, умнико, спи. И помни, че животът е пълен с изненади. Включително неприятни.
- Върви по дяволите с твоите труизми - измърмори Кълвача, загаси лампата и се обърна настрана.
Свободен! Свободен!
Момчето бе живо и здраво, само малко бледо и с температура - от нервното сътресение. Беше заложник по-малко от денонощие, но ужасните преживявания тепърва щяха да напомнят за себе си, Саадат не се съмняваше в това. Но времето лекува, а детската психика, въпреки мнението на виенските светила, е много еластична. Най-важното сега бе да отведе детето по-далеч от Баку. Арташесов не е единствен в Съюза и когато става дума за печалбите, а още повече - ако се касае за финансови загуби, предприемачите стават по-опасни от диви зверове. В света на нефта е като на война. Ако цените са скочили и някой се разорява, а някой също толкова бързо богатее, бъди нащрек. Портите се заключват, оръжието е подръка, децата се пращат в тила.