Гласът му бе прегракнал, с подчертан акцент.
„И да чете може, и да говори. Не е ням, просто е мълчалив" Фандорин погледна странния човек по нов начин, много внимателно. Кастратите предизвикват плашливо отвращение. Сякаш това, че са лишени от физиологичната си мъжественост, ги прави по-лоши. Но преди няколко години по време на едно разследване се случи така, че Ераст Петрович отблизо опозна живота на една секта на скопци[113] - тогава се убеди, че като цяло тези хора са по добри. Те са съвсем различни.
- Харесвам госпожа Валидбекова - отговори Фандорин след секундна пауза. - Дори много ми харесва. Но аз встъпвам в отношения със жени, само когато има взаимно п-привличане. При това силно.
Каза го и се усъмни да не би да се е изразил прекалено сложно. Зафар също помълча известно време.
- Като при Земята и Луната?
Разбрал е значи! Интересен субект.
- Да. Или като при Земята и Слънцето. Защото привличането между мъжа и жената бива два вида: лунно и слънчево.
Персиецът замислено кимна няколко пъти, сякаш в знак на съгласие. Дори не се наложи да му обяснява.
- Ще го знам занапред... - той за първи път го погледна право в очите. - В знак на благодарност за наученото ще ви разкажа нещо. От жените - ясно, а от евнуси приемате ли благодарности?
„Иронизира ли? А каква правилна реч! Странен човек. Много странен".
По дяволите медитацията. Това, което разказа Зафар, коренно променяше картината. Тя се оказа толкова тревожна, че Фандорин незабавно изпрати депеша до министерството със следното съдържание: „Ситуацията е много сериозна. Незабавно се свържете с мен, като заобиколите обичайните канали. Отседнал съм в хотел „Национал" в Баку".
Телеграмата бе адресирана до познат чиновник за специални поръчения, който отлично знаеше: щом Фандорин смята, че ситуацията е сериозна и даже „много сериозна", значи се случва нещо изключително. „Като заобиколите обичайните канали" за човек, който разбира, значи, че не бива да се действа чрез местната полиция, жандармерия и Охранка.
„Да намери начин за връзка - това е грижа на Петербург. А нашата работа е да не губим време."
В същото време му хрумна полезна идея. От същото място, от телеграфа, Ераст Петрович се свърза по междуградската връзка с още един познат от канцеларията на Корпуса на жандармерията. Наложи се да заеме телефонната линия за час и четвърт, което по безумните бакински тарифи излезе доста скъпичко. Но парите си струваха. Още един фрагмент на главоблъсканицата си дойде на мястото.
Сега можеше да действа и без да дочака отговор от министерството.
- Вай, Юмрубаш! - зарадва се Хасим. - Добре си дошъл! Сядай. Тъкмо пилаф похапвам.
- При теб когато и да дойде човек...
Ераст Петрович седна и започна да си вее с шапката. Работата беше важна и спешна, но правилата на източния етикет не одобряваха привързаността. Вежливостта изискваше поне да изпие една чаша чай.
- Виж - Хасим с гордост показа блестящия на кръста му кинжал. - Красиво, нали? Като хапнем, револверите ще ти показвам. Никой няма такива. А на теб ханъм какво ти подари?
На приличието бе отделена една минута - чаят бе учтиво поднесен до устата и дори отпит.
Сега май вече можеше.
- Мълчи и слушай - каза Фандорин, като се наведе напред. - Не ти ли се стори странно, че когато пристигнахме в Катерния клуб, там нямаше никого? Че цялата шайка се криеше зад купчината дъски? И че започнаха да стрелят без предупреждение, сякаш знаеха кои сме?
Хасим разпери ръце.
- Триногият осел силно шумеше. Далеч се чува. За всеки случай се спотаили в засада. Аз също щях така да правя. А че стреляли, без да питат, голяма работа. В Баку винаги първо стрелят, после питат.
- Аз също си м-мислех така. Но Зафар е стигнал там преди нас. Тихо, незабелязано. Заобиколил е къщата. Промъкнал се е и е надникнал през прозорците. Там не е имало никого. Те вече са чакали в засада. Чакали са ни. Разбираш ли какво значи това?
- Не. Не разбирам. - Хасим сбръчка чело. - Откъде знаели?
- От подполковник Шубин. Няма от кой друг. Само той знаеше, че отиваме в клуба и пътуваме с мотор. Ето защо похитителите започнаха да стрелят без предупреждение. Изчакаха да стигнем осветеното място, под лампата, и взеха да гърмят.
- Шубин?! - кипна Хасим. - Ти си говорил с тази пес Шубин?! От него разбра за Биби-Ейбат, нали?
-Да.
Последва съскащо-клокочеща тирада - несъмнено някаква туземна ругатня.
- Защо мен не слушал, Юмрубаш? С полиция не може работа да правиш! Шейтан е твой Шубин! А ти не си Кръгла Тиква, ти си Глупав Тиква, Инат Тиква!
113
Скопци - последователи на мистична християнска секта, която смята скопява-нето за богоугодно дело и