— Така — поклати той глава, — тези предпазители не биха могли да изгорят по никакъв начин. А сега ние дори не можем да погледнем в клетката. Аудиоскопът също е вън от строя.
— Да — проговори Смит, — щом е съумял така да повлияе на електроключалката, че да отвори вратата, то е успял да предвиди и другите възможни заплахи от наша страна и е бил нащрек, когато Кент включи тока.
— Най-малкото, това доказва, че той е уязвим в известна степен за нашата енергия — направи мрачно заключение Мортън, — щом е било необходимо да я обезврежда. Засега е прекрасно, че го държим зад дебела стена от най-як метал. Ако ни се наложи, ще отворим вратата и ще използуваме преносим бластер. Но отначало ми се струва възможно да опитаме с ток през телефлуоровия силов кабел.
Шумът вътре в клетката прекъсна разсъжденията му. Нещо тежко със сила се вряза в стената. Последваха продължителни глухи удари, сякаш някакви предмети се сипеха на пода.
Прилича на каменопад — помисли Гросуенър.
— Той се е досетил какво замисляме — обърна се Смит към Мортън, — обзалагам се, че тази котка не е напълно в ред с мозъка. Трябва да си идиот, да се върнеш обратно в клетката, изглежда вече се е раздействал.
Напрежението спадна. Хората нервно се заусмихваха. Някои дори се разсмяха, като си представиха след думите на Смит как беснее разядосаното чудовище. Гросуенър не знаеше какво да помисли. Тези звуци не му харесваха. Най-измамното чувство е слухът. По никакъв начин не можеха да установят какво става или е станало в клетката.
— Как бих искал да зная — заяви Пенънс, главният инженер, — защо стрелката на телефлуорометъра подскочи и се закова на предела на пълното натоварване, когато се вдигна този шум? Уредът се намираше пред очите ми и аз още се опитвам да отгатна какво е станало. — Всичко стихна, както вън от клетката, така и вътре. Изведнъж в коридора зад Смит възникна някакво движение — влязоха капитан Лит и още двама офицери във военна униформа.
Командирът, вече порядъчно възрастен и суховат, заяви на директора:
— Предполагам, че аз трябва да поема сега командването. Доколкото разбирам, между учените възникна конфликт: за и против убиването на чудовището. Не е ли така?
Мортън поклати енергично глава:
— Конфликтът отмина. Всички вече сме съгласни, че звярът трябва да се унищожи.
Капитан Лит доволно кимна:
— Аз отговарям за безопасността на кораба и смятам, че тя е застрашена. — После рязко повиши тон. — Отдръпнете се! Освободете мястото!
Нужни бяха няколко минути, преди всички да излязат от коридора. Гросуенър въздъхна по-свободно. Ако звярът бе изскочил от клетката и хората нямаха място да отстъпят, много от тях щяха да бъдат убити или осакатени. Този риск продължаваше да съществува, но сега в доста по-слаба степен.
— Ама че работа! — възкликна някой. — Корабът сякаш се разшава?
Гросуенър също усети това и си помисли, че на някого се е приискало да провери тягата на двигателите. Огромният кораб трептеше и леко се отпускаше на земята след рязкото усилие.
— Пенънс — обърна се Лит към инженера, — кой се намира в машинното отделение?
Главният инженер побледня:
— Асистентът ми с помощниците си. Не мога да разбера, как те…
Не успя да довърши. Наоколо всичко се разтресе. Огромният кораб се наклони и започна да се свлича на една страна. Гросуенър бе запратен със сила на пода. Падна и от удара за известно време бе оглушен, а после тревогата го накара да се съвземе. Останалите също бяха изпопадали. Някои стенеха от болка. Директорът Мортън извика някаква заповед, на която думите не се разбраха. После капитан Лит с труд се изправи на крака и свирепо започна да призовава дяволите.
— Кой, по дяволите, е включил двигателите?
Ускорението рязко нарасна. Стигна пет, дори шест „g“. Доколкото му стигаха силите, Гросуенър се опита да преодолее чудовищната тежест и като трепереше, се изправи на крака. Напипа най-близкия настенен телефон и набра номера на машинното отделение, но не се надяваше много, че връзката ще бъде изправна. Пред него се раздаде страшен рев. Специалистът по науката нексиализъм рязко и удивено се дръпна. Директорът Мортън погледна през рамото му и възкликна още по-удивен:
— Котката е! Намира се в машинната зала. Ние летим в космоса.
Директорът не успя да изговори напълно думите, когато екранът угасна. А тежестта от ускорението се увеличаваше. Гросуенър се промъкна през вратата в салона и през залата във втория коридор. Той добре помнеше, че там се намира складът за скафандри. Когато стигна до мястото, видя, че капитанът бе вече в скафандър. Когато влезе Гросуенър, той си затягаше шлема и манипулираше с антиускорителното устройство.