Мортън се обърна към Гросуенър:
— Какво ще кажете на това?
— Въздушен шлюз има в края на коридора, който преминава край машинното отделение. Ние трябва да му осигурим достъп до там.
Капитан Лит подскочи от мястото си:
— Както вече ви говорих, мистър Гросуенър, когато бяхте при мен, ние военните по-решително гледаме на такива неща. Ние добре знаем, че загуби ще има. Мистър Пенънс правилно изказа моето мнение. Ако атаката ни се провали или усложни, то тогава ще разгледаме и другите възможни мерки. А сега на работа.
Това бе заповед. Евакуацията започна веднага.
VI
Грамадната машинна зала бе ярко осветена. Кьорлът усърдно се трудеше и голяма част от позабравения опит се проясняваше в паметта му — появиха се знания за дейности, на които го бяха научили неговите създатели, строителите, и умението да се приспособява към нови видове машини и нови ситуации. Той намери спасителната лодка, окачена на ремонтната люлка, и сега се насилваше да я поправи.
В съзнанието му растеше убедеността, че трябва да избяга. Това бе единствената възможност да се върне на планетата при другите кьорлове. Когато ги обучи на това, което бе научил, те щяха да станат непобедими. Никой не ще успее да им се противопостави. Иначе казано, той бе определил посоката на следващите си действия. Но никак не му се искаше да напуска кораба. Съмняваше се дали опасността, която го заплашваше, бе така силна. Като изследва източниците на енергия в машинната зала и обмисли всичко отново, той стигна до извода, че тези двуноги същества нямат средства да се справят с него.
Тази вътрешна убеденост го терзаеше дори когато работеше. И едва когато се откъсна и погледна стореното, осъзна каква огромна възстановителна работа е извършил. Оставаше му само да натовари на борда на лодката инструментите и приборите, които бе пожелал да вземе със себе си на планетата.
Но въпросът оставаше: Как да постъпи — да си тръгне или да се сражава? Той наостри уши — чу се шум, двуногите се приближаваха. Усети промяна в гръмоподобните трясъци на двигателите. Ритмичният им рев, предизвикан от включванията и изключванията, стана пронизителен и се навираше дълбоко в нервите, нещо съвсем различно от басовото боботене, което бе преди малко. Новите шумове започнаха да го дразнят.
Кьорлът се опита да се приспособи към новата обстановка, целият се стегна и почти успя да постигне желаното, когато се намеси нов дразнител. Пламъкът на мощен подвижен лазер от другата страна на масивните врати се беше впил в здравия метален лист и усърдно го гризеше. Появи се дилема: Да се сражава ли с тези устройства, или да се противопоставя на хаотичните тласъци. Той бързо разбра, че не може да прави и двете неща едновременно.
Тогава се съсредоточи в бягството. Започна да пренася апарати, машини и инструменти и да ги захвърля безпорядъчно по свободните места на лодката. Тежестта на багажа го превиваше и мускулите му направо стенеха от напрежението. Накрая се спря пред люка и каза, по свой начин довиждане, преди да потегли. Той видя, че вратите започнаха да поддават. Няколкото лазерни лъча, концентрирани в една точка, макар и бавно, но сигурно изяждаха оставащите сантиметри.
Няколко мига котката се колеба, после отказа да се съпротивлява. Веднага се съсредоточи във външната стена на огромния кораб, точно в мястото, където бе насочен носът на спасителната лодка. Тялото му се заизвива от импулсите електричество, което се изхвърляше от генераторите. Мустачките на ушите вибрираха и насочваха към преградата колосалния поток енергия. Мозъкът му се разкъсваше от възникналите болки. Усещаше, че е стигнал опасната граница.
Колкото и да се стараеше, стените не поддаваха, металът се оказа по-здрав и твърд от познатите му до този момент. Структурата му се съхраняваше. Молекулите бяха моноатомни, но се разполагаха странно: ефектът на плътната опаковка се постигаше без съпътствуващата го огромна плътност.
Една от вратите на машинното отделение рухна и победните викове заглъхнаха в раздалия се трясък на търкалящото се желязо. Лъчите на лазерите потънаха в дълбочина. Кьорлът чу как подът запротестира със съскане, когато пламъкът го опърли. Този оглушителен и плашещ звук бързо се приближаваше. След миг гадните двуноги ще прегорят хилавите врати, които отделяха машинното отделение от ремонтния цех.