— Но вие знаете, нали синьор, колко ужасни са Антилските урагани…
— Знам, но искам да изляза насреща им. Може би линейният кораб ще потърси спасение по тия брегове, но не и моята „Мълния“. Кой командува нашите хора на борда на линейния кораб?
— Боцманът Ван Хорн.
— Един кадърен човек, който някой ден ще стане известен флибустиер6. Ще знае да се изплъзва от опасността, без да изпуска плячката си.
Слезе на задната част на палубата, държейки в ръка рупора, качи се на кърмовия фалшборд и викна със силен глас:
— Отрежете въжето на буксира! Ван Хорн, обърнете към Ямайка! Ще ви чакаме в Тортуга!
— Ясно, коменданте — отвърна старшият от борда на испанския кораб.
Взе брадвата и с един само удар отряза въжето, после се обърна към своите моряци, свали шапка и викна:
— С бога, напред!
Линейният кораб разпъна платната на фокмачтата, понеже не можеше да разчита повече на главната мачта и обърна на борд, отдалечавайки се към Ямайка, а „Мълния“ започна дръзко да прониква между западните брегове на Хаити и южните — на Куба, в тъй наречения Наветрен канал.
Ураганът бързо наближаваше. Спокойствието бе нарушено от страхотен вятър, който идеше откъм малките Антили, а вълните бързо и неимоверно нарастваха. Сякаш морското дъно възвря, защото на повърхността се образуваха пенливи водовъртежи, а водни пръски неочаквано се издигаха във формата на водни колони, които после се разпадаха с трясък. Междувременно черният облак бързо се изкачваше, покриваше небето изцяло и затуляше напълно бледата светлина на залязващото слънце, изпъстряйки морето с големи черни сенки.
Корсарът остана спокоен, сякаш ураганът не го засягаше. Затова пък погледът му не се откъсваше от линейния кораб, който се подаваше сред вълните и всеки момент трябваше да потъне в тъмния хоризонт, по посока на Ямайка. Беше неспокоен за онзи кораб, за който знаеше, че се намира в тежки условия, но не и за своята „Мълния“. Щом корабът изчезна, слезе на средната палуба, отмести кормчията и му рече:
— Дай ми кормилото! Аз ще водя моята „Мълния“.
XIV
АНТИЛСКИТЕ УРАГАНИ
Опустошавайки Малките Антили, които първи понасят тия страхотни удари и възпират вълните на Атлантика, надигнати от източния вятър и неудържимо насочени към Порто Рико и Хаити, ураганът връхлетя над Наветрения канал с онази сила, която бе много добре позната на мореплавателите в Мексиканския залив и Карибско море. Тук недалеч от екватора, посред бял ден настъпи тъмна нощ, — една от ония нощи, които вселяват страх и у най-смелите мореплаватели. Виждаше се само пяната на вълните, която странно блещукаше.
Един въздушен смерч стремително се носеше по водата, вятърът ревеше неспирно, като от хиляди гърла, късаше платната, превиваше дори мачтите. Във въздуха се носеше странен трясък, който нарастваше с всеки миг. Сякаш безброй коли натоварени с железа и тенекии се носеха в луд бяг, или тежки конвои минаваха с пълна пара по метални мостове.
Морето бе станало грозно. Високи като планини, вълните тичаха от изток към запад в луда надпревара. Те се надигаха яростно, сякаш получаваха ужасен тласък от долу нагоре, после се спускаха, издълбавайки големи пропасти, които достигаха дъното на залива.
Поставяйки предните триъгълни платна на фокмачтата и гротмачтата срещу вятъра, но тройно прибрани, а всички останали платна — свити, „Мълния“ бе приела смело борбата.
Приличаше на фантастична птица, която бръсне водите. Ту безстрашно изкачваше тези пътуващи планини, сред ивици от шумяща пяна, сякаш искаше да разцепи черната маса на облаците, ту се спускаше по гладките водни стени, за да докосне морското дъно. Люшкаше се отчаяно, потапяйки понявга редовете на фокмачтата, и гротмачтата, но мощните бордове на кораба не се огъваха под страшния напор на вълните. Наоколо му, дори по палубата, падаха клони от дървета, всякакви плодове, захарна тръстика и купчини листа, завъртяни от вихрушката на вятъра, откъснати от горите на плантациите на близкия остров Хаити, а пороен дъжд, като от ведро, заливаше палубата и с мъка се оттичаше.
Скоро тъмната нощ бе заместена от огнена нощ. Заслепяващи мълнии разкъсваха мрака и осветяваха морето и кораба със синкав блясък, а в облаците трещяха гръмотевици, сякаш на небето се бе завързал гигантски артилерийски дуел. Въздухът бе тъй наситен с електричество, че хиляди искри прескачаха въжетата, а по върховете на мачтите и флюгерите блесна огъня на свети Елм.7
Тогава ураганът достигаше връхната си точка. Вятърът се носеше мълниеносно с оглушителен рев, може би с четиридесет метра в секунда, повдигайки водни стълбове и цели стени, които се сгромолясваха сред облаци от воден прах.
6
Черният Корсар изглежда е бил добър пророк, защото няколко години по-късно Ван Хорн си спечелил голяма известност с превземането и плячкосването на Вера Крус — най-важният морски град на Мексико. Б. пр.
7
При буря, когато атмосферата е пренаситена с електричество, понякога около високите мачти се появяват светлинни кълба. Б. пр.