Точно този Липахер7 — на когото според Грязнов би подхождала за псевдоним повече втората част от името — даде доста интересни сведения за Казаков. Между другото спомена, че същата вечер в девет и половина „директорът“ има среща на околовръстната магистрала, при отклонението на Рязанското шосе, където ще дойде с мотоциклет един от неговите бодигардове, за да отидат заедно в десет — десет и половина в Луховица, вилното селище на Върховния съвет…
18.
Навън ръми противен дъжд. Ние — Рита, аз и Ромадин — пием чай в кухнята. Мистър лежи под масата, от време на време вдига муцуна и поглежда своя стопанин, за да го увери в своята преданост. Меркулов не се е вясвал от няколко часа. Не се сдържам и лекичко отварям вратата на стаята. Моят началник седи пред камината в дълбоко кресло. По стените танцуват причудливи сенки, раждани от светлината на газената лампа и от огъня в камината. Краката на Меркулов са увити с допотопен плетен шал, колосаната яка на бялата риза е вдигната, маншетите разкопчани. Продълговатото му лице изглежда състарено в тая игра на светлосенките. Същински княз.
— Трябва да тръгваме — казва князът и имам чувството, че ще добави „впрегнете каретата“. Но вместо това произнася: — Следствието приключи — следствието продължава.
Къде се дяна оня Меркулов, вчерашният? Който танцува, след като прочете досадните и сухи заключения на експерта, и който винаги е готов да се радва на най-малкия успех в решаването на следствения ребус? Пред мен седеше един уморен и безразличен към всичко наоколо, умиращ от раните си стар воин. Разбира се, аз изгарях от любопитство да узная що за проклети документи са били онези, заради които бе отнет животът на двама души, а моят Костя беше изпаднал в чужда за него пълна апатия. Излишно бе да го разпитвам за каквото и да било, вече го познавах добре и знаех, че няма смисъл, щом като той сам не проронва нито дума по въпроса.
— Трябва да тръгваме — повтори той и с усилие се надигна от креслото. А когато влязохме в кухнята, продължи: — Имам усещането, просто някакво шесто чувство ми подсказва, че и на трима ви мога напълно да се доверя. В интерес на собствената ви безопасност, както и на вашите близки, не бива да споменавате нито дума пред когото и да било за нашата находка и идването ни тук. Не бих искал да ви плаша, но…
Той ни огледа с втренчен поглед и взе пуловера си от пейката. Ние с Рита бързо се облякохме. На вратата Меркулов се спря и промърмори:
— Трябва да призная, че аз самият вече тръпна от ужас…
19.
… Милиционерската волга с Шура Романова и двамата й помощници бе стигнала бързо до разклона на Рязанското шосе и сега чакаше на банкета повече от десет минути. Шура ядно псуваше — никакви не се виждаха нито Грязнов, нито Казаков, а вече наближаваше десет часът! Пък и имаше защо да се ядосва. Смяташе, че ще прекара неделната вечер с мъжа и синовете си, а оня риж дявол обърка всичките й планове, изстреля я от къщи и се запиля някъде на майната си. По някое време тя изсъска срещу помощника си, побесняла от злоба към Грязнов:
— Ах, ти, куче краставо! Ако не намериш Казаков до десет, ще те разжалвам в участъков милиционер!
За да защити приятеля си, Красниковски се опита да намери обяснение:
— Май на Слава нещо му се е объркал кадрилът.
Шура се озъби:
— На лошия танцьор все му пречат топките! Едва ли ще се появи и през следващото денонощие. Чакаме още най-много петнайсет минути и си отиваме.
По околовръстната магистрала се носеха леки коли и автобуси. Расте, расте столичният автотранспорт. Всеки ден из Москва кръстосват не по-малко от милион автомобила…
Неочаквано заваля кос проливен дъжд, примесен със сняг.
Във въздуха се засили характерната за тези места миризма на амоняк, остра и противна като котешка пикня. Тя идваше откъм химическия завод при Южното пристанище.
— Вече е десет без две, а тоя „крал на хиподрума“ сякаш вдън земя пропадна! — Романова уморено се облегна назад — седеше на предната седалка до шофьора.
Майор Красниковски, капитан Потьохин и старшината на волана мълчаха. Знаеха, че е най-добре да не се обаждаш, щом началничката не е в настроение, иначе ще обереш калая.
Преследване! Колко романтика е заложена в тази дума! Например по гладкото, почти пусто шосе се носят една след друга две коли. Стремителни завои. Ръце, вкопчени във волана. Внезапна картечна престрелка. Кръв. Нито един екшън не минава без подобни кадри. И ние, зрителите, гледаме без особено удивление как филмовите герои се преследват, бягат и застигат, стрелят и падат, облети в кръв. В живота обаче всичко това не е така ефектно — налага се да стоиш и да чакаш неизвестно какво. Да дишаш тая миризма на пикня. Да пилееш напразно часове от живота си.