— Мисля, че Ленин го е казал — вметнах аз.
— Няма значение кой го е казал! Важното е, че никой нищо не прави, никой не контролира. НЕ ИСКА да контролира! А Ракитин е искал. Без съмнение Подгурски не е никакъв журналист, а шпионин. Тоест шпионин-журналист, пък и каква е разликата… А Ракитин като кон с капаци — без да се ориентира в ситуацията, решава да се обърне към световната общественост. И, разбира се, моралният аспект на неговите действия може да се постави под съмнение. Но той от такива мръсотии се е напатил във висшите сфери, че…
Мръщейки се от отвращение, Меркулов допи гърмящата смес, стрелна поглед към табелата „Строго се забранява пушенето и внасянето на спиртни напитки“, извади своите „Димок“ и запали.
Стараех се да асимилирам казаното от моя началник и направо усещах как животът ми някак си се усложни. Сякаш Меркулов стовари на гърба ми тежко бреме и аз трябваше или да се отърва от него и да живея леко и безгрижно, или да го нося, провирайки се през непроходим гъсталак…
Извърнат към прозореца, през който се виждаха чернеещите от мрака Ленински хълмове, Меркулов пушеше мълчаливо, потънал в мислите си.
— Слушай, Костя… — казах и тутакси си прехапах езика.
— Карай — карай, смятай, че вече сме пили на брудершафт!
— Все пак не проумявам кой и защо го е убил.
— Убил го е Казаков, тоест Крамаренко. Убиец рецидивист. А Казаков пък някой се опита да го ликвидира — куршумът, който извадиха от главата му, не е от пистолет ПМ. — Меркулов угаси фаса в линийката от сандвичите. — Но това вече е от друг екшън.
— Ще ми кажеш ли от кой?
— Не.
— Има още нещо в случая, нали? Защо му е доктрината на тоя рецидивист?!
Меркулов удари с юмрук по масата.
— По дяволите, Саша! Да, намерих още НЕЩО. И на Казаков това НЕЩО също не му трябва. Казаков е пионка в голяма игра. Аз… А аз не знам какво да правя с това НЕЩО. За мен работата ми означава да постигам целта, да побеждавам, да търпя поражения, да получавам шамари и какво ли не още, но в никакъв случай да не кърша ръце от отчаяние. И аз нямам право да те замесвам в тая игра, не можеш ли да го разбереш?! Ако станеш обект на преследване, животът ти няма да струва пукнат грош! Ние търсим убийците на Ракитин, единия намерихме, ще намерим и другия. Това е, точка по въпроса.
Но аз виждах, че той се мъчи сам себе си да убеди и не е сигурен дали така трябва да постъпи или иначе. Ето защо подметнах:
— Ясно, убило го е гебето8, и най-големият глупак ще го разбере. Те са търсили това НЕЩО в дома на Ракитини, после в хотел „Централен“. И сега са тръгнали по нашите следи. Така че няма никакво значение дали аз знам за тези книжа. Но ако ти все пак не искаш да говориш… — Млъкнах, защото видях, че моят началник се превива от смях.
— Как, как го каза — „гебето“ ли? Къде си чувал това?
— Току-що ми хрумна. И нищо смешно не виждам.
Меркулов спря да се смее, извади носната си кърпа и пак така дълго и шумно се секна.
— Да, Саша, прав си. Това е чудовищно, защото не буди никакви съмнения.
Дворецът на спорта гръмна от викове и аплодисменти — „Криле на Съветите“ изравниха резултата.
11.
Юрий Владимирович Андропов преглеждаше доклада си за ноемврийския пленум на ЦК:
„Кончината на Леонид Илич Брежнев предизвика в чужбина немалко предположения за бъдещия курс на КПСС и на Съветския съюз в международните отношения…“
Влезе Егор Лигачов, неосезаемият като сянка началник на Секретариата на ЦК, и почтително сложи върху зеленото сукно на бюрото докладна записка от Савинкин, завеждащия отдела за административните органи.