„… Прието е да се мисли, че обикновено човек може да се излъже в младежката си възраст… Аз обаче се излъгах на трийсет и кусур години… Никога не съм подозирал, че Алла Серко е способна да извърти такъв номер… Виждате ли, другарю майор… как да се изразя по-точно… в нашите условия, имам предвид съветската действителност, не е прието открито да съхраняваш своите спестявания. Могат да те привикат в ОБРСС и да те попитат: абе ти, уважаеми другарю Грачов, откъде имаш тая статуетка от чисто злато? Ето защо аз, Соломин и още неколцина помолихме Алла да подържи нещицата ни в колекцията. Притежаваш си я, викаме й, законно — сто години са я събирали роднините на мъжа ти… Тя се съгласи. Но един прекрасен ден дойде разтревожена. «Ужас! — вика. — Отидоха по дяволите всички ценни вещи, и вашите, и моите. Някакви бандюги посред бял ден влезли в апартамента ми въпреки сложните заключалки и отнесли всичките антики…» Е, мислим си със Соломин, все ще се намери колекцията, а с нея и нашите неща, щом като милицията се захване както трябва с тая работа! Минават обаче ден-два, седмица, месец, а милицията търси крадците колкото да не е без хич. Отиваме при Алла — пиши жалби, а тя, да се неначудиш, отказва. Нямало защо да се заяждаме с органите, нищо нямало да излезе… Но не щеш ли, веднъж подслушахме един неин разговор по телефона, дори го записахме на касета. Оказа се, че тя ни продава нещата, които уж били откраднали от дома й. Тогава се решихме на такъв ход — да се обърнем за съдействие към някой важен човек, който да повлияе на милицията и да ускори следствието, сиреч да разобличат Алла. Отидохме при Попович…“
Погорелов се обади на дежурните в предварителния арест, където бе затворена Соя-Серко, и помоли да му доведат за разпит арестантката от пета килия. След като затвори, отиде до касата, извади плоско метално шишенце с водка, отпи две-три глътки, сдъвка парченце индийско орехче, за да убие миризмата на алкохол, и зачака идването на арестуваната.
„Няма да се впускам в приказки с тая дамичка — реши той, — само ще опипам почвата, да видим какъв акъл й е дошъл в килията.“
Вратата изскърца с ръждивите си панти, пропускайки надзирателя и Алла. Надзирателят сложи пред Погорелов разписката от призовката и безшумно се оттегли. Соя-Серко тъпо плъзна по инспектора сънен поглед, дори не кимна и остана права, гледайки пред себе си като лунатик.
Майорът каза най-учтиво:
— Добър ден, Алла Александровна. Моля, седнете.
Но тя не реагира, продължи да стои на място, все така вперила в пространството кафявите си, леко подпухнали от съня очи.
Погорелов се приближи и като я хвана за раменете, насила я сложи да седне на завинтения за пода стол. Отстъпи към бюрото си и попита:
— Как сте, миличка?
Погледът на Соя-Серко не се отклони от въображаемата точка.
„Ъхъ, мадам е решила да симулира невменяемост, с други думи, да се прави на откачена. Е, тогава ще опитаме с фронтална атака.“ Той седна зад бюрото и се втренчи в младата жена, но тя все така тъпо гледаше пред себе си.
Не е така лесно да се установи симулацията — нужна е стационарна съдебнопсихиатрична експертиза, което значи най-малко два, ако не и три месеца разтакаване. Но тези игрички му бяха добре познати, препсува наум и с висок глас започна най-невъзмутимо да й разяснява член трийсет и осми от наказателния кодекс за чистосърдечното признание и другите смекчаващи вината обстоятелства; после мина към заплахите — прочете й една след друга всичките дванайсет точки от член трийсет и девети за обстоятелствата, утежняващи вината… Безжизнената маска не слезе от бледото лице на Соя-Серко.
— Надявам се, разбрахте обясненията ми, гражданко, и ще престанете да си играете на криеница със социалистическата законност и ще разкажете кой ви подучи да извършите кражба от собствения си дом, кой ви даде това вражеско клише за печатане на фалшиви долари и тъй нататък — Погорелов заканително размаха показалец, — например как успяхте да отровите чужденеца.
Тъй като не очакваше отговор, майорът много се изненада, когато Соя-Серко скочи от стола, изтегли от контакта щепсела на касетофона и засъска в лицето му:
— Я не ме вземай за канарче, мильо нещастен, какви ми ги плямпаш, да ти кензам на скапаняшките обяснения. Ако си решил да ми приписваш чужди изпълнения, моят Иван14 ще те пречука в първата тъмна уличка… А сега ме връщай в килията. Не виждаш ли, че съм невменяема?!