Казаков говореше съвсем тихо, с усилие отваряйки попуканите си устни, но Меркулов чуваше всяка негова дума — от дете имаше добър слух — и я записваше в протокола. С изключение на псувните, разбира се…
„Секретно
ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ КРАМАРЕНКО-КАЗАКОВ
Москва, 25 ноември 1982 година
В помещение на НИИ по неврохирургия «Н. Бурденко» следователят по особено важни дела при Московската градска прокуратура К. Д. Меркулов разпита в присъствието на проф. Соловьов заподозрения в убийство Владимир Георгиенич Крамаренко (Казаков), род. през 1944 г., безпартиен, руснак, с начално образование до 8 клас, неженен.
Разяснено ми е, че съм заподозрян за убийството на Виктор Ракитин и Валерия Куприянова.
Подпис: Казаков
Въпрос на следователя: Разгледайте тези фототаблици, на които виждате снимките на три жени и трима мъже, и кажете познавате ли някого от тези хора?
Отговор: След като разгледах фототаблиците, разпознах мъжа на снимка №1 и жената — на №3. Мъжът е Виктор Ракитин, а жената — Валерия Куприянова. Виталка Шакун и аз ги убихме. Ракитин — в Соколники, Куприянова — в хотел «Централен»…
Въпрос: При какви обстоятелства видяхте тези хора за пръв път?
Отговор: Един ден, още преди смъртта на Брежнев, Василий каза на мен и Шакун да видим нашите бъдещи «фигуранти»16, трябвало да ги «отстраним», ще рече, да ги убием, и ни даде снимките им. Заръча да идем вечерта след спектакъла пред входа на артистите в театър «Станиславски», с една дума, дето е балетът… И точно тъй стана, двамата излязоха под ръчка и ние ги запомнихме…
Въпрос: Кого наричате с името «Василий», кой е този човек?
Отговор: Този човек е Василий Василиевич Касарин, генерал от КГБ. Години наред аз и Виталка Шакун му бяхме агенти осведомители. Изпълнявахме всяко негово нареждане…
Въпрос: Как се запознахте с Касарин?
Отговор: Преди десет години, след като офейках от кошарата и дойдох в Москва, аз буквално умирах от глад, бях без средства за живот и се занимавах с разни дреболии, колкото да не пукна. Карах на грабежи и джебчийство. Имах си зона — хотел «Национал». Веднъж сгащих в «тръбата» (подлеза под манежа) един льольо. Стиснах го за гушката, както си е редно, и му взех зеленото. След един ден разбрах, че съм сложил гердан на някакъв французин, съветник в посолството. Откарали го в болница… С една дума, опандизиха ме в Лефортово, щом като съм опразнил чужденец. Та тоя Касарин, тогава беше полковник, ме пусна, след като му подписах разписка, че ще работя за него…
Въпрос: Имахте ли някакви лични сметки с Ракитин или Куприянова?
Отговор: Не, никакви сметки или враждебни отношения не съм имал с тях. Изобщо не им бях виждал очите…
Въпрос: Тогава как ще обясните, че сте се решили да убиете непознати за вас хора?
Отговор: Абе как да не се реша?! Знаете ли какво щеше да ме направи Вася, ако му се бях опънал? Щеше да ме закачи надолу с главата и да ми залее оная работа с разтопен восък — такива мъчения, каквито той знае, не може да ги измисли нито един убиец. Аз му бях в ръцете, знаеше за всичките ми мокри изпълнения. Можеше всеки миг да се обади в МУР и да ме предаде с цялото досие. Той ме уреди на хиподрума и на работа в Елисеевския при свой приятел. Аз съм слугата, а баровецът е той — Вася. И всичката печалба от залаганията прибираше той, аз бях само на процент, една трета. Да не мислите, че са мои жълтите тухлички и африканските диаманти, които откарах при Георгадзе? Кукиш. Всичко, почти всичко е на Вася…
Въпрос: Какво ви е известно за гражданина Шакун?
Отговор: Ами известно ми е, че и той е под командата на Касарин. И колко мокри поръчки му е изпълнил — ехеей. Василий го е измъкнал пак така от някакви лайна и си го държи като щатен терорист. А Виталий Глебович Шакун е стрелец от класа, владее като бог автоматичния пистолет, има и разряд, по-точно имал е. И звание «Майстор на спорта», но са му го отнели предвид на това, че е съден, заедно със значката и дипломата. Измоли ми друга значка на майстор, та му дадох значката на Волин от моята колекция. Носеше я на ревера, докато не я загуби в парка Соколники… Сигур, когато душехме Ракитин с жицата…
Въпрос: Разкажете за убийството на Виктор Николаевич Ракитин.
Отговор: На 17 ноември Касарин ни извика двамата с Шакун в тайната квартира. Тя е на «Русаковска», в сградата над универмага. Инструктира ни как и къде да срещнем Ракитин и как да го убием… Обеща ни и премиални, ако изпълним успешно поръчката. По десет хиляди рубли… Значи към дванайсет на обяд се закотвихме при парка, точно до административния блок. Щом се появи Ракитин, веднага го взехме на абордаж. По някое време обадиха по радиото, че входът за панаира временно е затворен. И Ракитин се отправи към бар «Прага», ние — по него. Дадохме му, значи, да си пийне една халбичка, а когато излезе, изчакахме да повърви и като видяхме, че наоколо няма пукнат човек… с една дума, го удушихме с жицата. А сетне го закачихме на дървото, както заръча Касарин. Уж че сам се е обесил… Дори сложихме четири тухли отдолу, както си му е редното.