Появиха се двама сервитьори с кофичка лед, високи чаши и бутилка „Моет & Шандон“, която единият показа на Меркадо. Възрастният репортер обяви годината за „magnifique“14 и осведоми двамата си сътрапезници:
— Вестникът плаща.
— Кажи им, че си забавлявал член на Дерга — предложи му Пърсел.
— Винаги правя така.
Келнерът извади тапата, с което накара неколцина клиенти от съседните маси да завъртят глави към тях, после напълни чашите.
Хенри вдигна своята.
— За нас, за сър Едмънд и за нашето пътуване.
— Ооо, страхотно е! — възкликна Вивиан, след като отпиха.
— Ще вземем една бутилка с нас и ще я отворим, когато видим черния манастир в джунглата — обеща Меркадо.
— Това може да е последният алкохол в живота ти — предупреди го Франк.
— Глупости. Монасите пият вино.
Довършиха чашите и Хенри ги напълни отново.
— Добре, още един полет до Гондар и по пътя ще проверим всичко, което сме оградили на снимките — премина Пърсел към деловата част. — С малко късмет ще успеем да ограничим възможните места или да видим нещо друго. Във всеки случай ще кацнем в Гондар и ще отидем в хотел „Гоха“. Купуваме провизии, без да привличаме излишно внимание, след това пренощуваме и се качваме на ландроувъра. Ще кажем на шофьора и охранителя, че отиваме на разходка в джунглата. Слизаме при балнеокурорта, уговаряме се с тях да ни вземат оттам след шест часа и тръгваме. Първо ще минем през Шоан.
— Според мене първо трябва да обиколим местата от снимките, където е възможно да се намира нашата цел — възрази Хенри.
— Не искам да се мотаем цяла седмица из джунглата — отвърна Франк и му напомни: — Пътуването ще е тежко, приятелю, и нямам предвид само терена. Трябва да сведем до минимум ходенето и да не изразходваме провизиите си.
— Не ми е за пръв път, Франк.
— Добре. Значи си съгласен с мене. — Пърсел продължи: — Фалашите може да се окажат по-полезни от нашите снимки.
— Може да се окажат и обратното на полезни.
— Първата ни цел трябва да е балнеокурортът — включи се в дискусията Вивиан. — Обещахме да занесем реликва… кост от отец Армано.
— Ти ще носиш кокала. Довечера ще се обадя на синьоре Бокачо и ще осигуря аероплана. Искам да потеглим още утре.
Меркадо помисли над думите му, после попита:
— Това значи ли, че ще зарежем самолета в Гондар?
— Е, няма как да се върне сам. Обаче ще пратя телекс на синьоре Бокачо от „Гоха“ и ще му съобщя, че може да си го вземе от Гондар и да задържи депозита ни.
Другите двама не отговориха.
— След като се отправим на път, „Мия“ едва ли ще ни потрябва пак.
Отново мълчание.
— Няма защо да се връщаме тук — продължи Франк с обяснението си. — Не се налага да проявяваме повече снимки и е време да се задействаме — преди да ни попречат властите или нещо друго, над което нямаме власт. — Погледна Меркадо и Вивиан. — Цезар пресякъл Рубикон и изгорил мостовете зад себе си. Утре и ние ще направим така.
— Трябва да видим какво ни пише сър Едмънд — напомни му Хенри. — Това може да промени намеренията ни.
— Хайде първо да свършим със собствения ни план.
— Хубаво, Франк, вече имаме план. А сега отвори плика, ако обичаш.
Пърсел разкъса плика и извади един лист.
— Какво пише? — попита Вивиан.
— Ами… стихотворение. — Той се усмихна. — Озаглавено е „Пътешественикът“.
— От Киплинг е, ако не знаеш — осведоми го Меркадо.
— Много ти благодаря. — Франк прочете стиховете: — „Нещо скрито. Върви го намери. Върви и го търси оттатък планината — оттатък планината то е скрито. Изгубено е и те чака теб. Върви!“
Вдигна поглед към Хенри и Вивиан.
Двамата помълчаха, после тя попита:
— Само това ли е?
— Да, освен подписа.
— Сър Едмънд ли го е подписал?
— Не, нито пък Ръдиард Киплинг. — Пърсел сведе очи към подписа. — А. С. М. В. Шоан.
— Кой?
— Трябва да го произнесеш бързо, Хенри.
— Аз съм в Шоан — досети се Вивиан.
Франк ѝ подаде листа.
— Ти печелиш.
Тя прочете писмото и го протегна на Меркадо.
— Ще се срещнем със сър Едмънд в Шоан — заключи Пърсел.
Меркадо имаше среща за вечеря и ги остави в ресторанта. Двамата известно време седяха в мълчание, после Вивиан предложи:
— Не съм гладна. Хайде да си поръчаме бутилка вино в стаята.
— Можеш да си я поръчаш в твоята стая — отвърна Франк.
Тя не отговори.
Пърсел се изправи.
— Лека нощ.
— Франк…
Той я погледна на слабата светлина и видя, че по лицето ѝ се стичат сълзи.