— Само преди няколко минути споменахте за международните аспекти. Наистина ли имахте предвид международните, или само англо-американските?
— Имах предвид именно международните и австралийските радиоастрономи също. Не смятам, че нещата ще останат дълго време само между нас и американците. Ще трябва да се съобщи на ръководителите на всички правителства. Малко след това ще се погрижа да намекна за възможните последици от даването на гласност на някои от подробностите, които се съдържат в писмата на Кингсли до доктор еди-кой си или до доктор еди-кой си и че по тази причина се е наложило да изолираме Кингсли в Нортънстоу. Ще кажа също, че ако въпросните учени бъдат изпратени в Нортънстоу, ще се радваме да се погрижим те да не създават грижи на своите правителства.
— Някои може да не се съгласят.
— Защо не! Ние изпитахме на собствения си гръб колко неприятно е да изтича информация извън правителството! Какво не бихме дали вчера, за да се отървем от Кингсли? А може би вие все още искате да се отървете от него. Всички правителства ще изпратят хората си веднага щом могат да ги качат на самолета.
— Може би сте прав. Но защо си създавате целия този труд, сър?
— Как, нима не ви е минавало през ум, че Кингсли вече е започнал да си набира екип? И че онези препоръчани писма са именно пътят, който той си е избрал. Мисля, че е много важно да имаме възможно най-силния състав. Подозирам, че в близките дни Нортънстоу ще придобие значение, по-голямо от това на Обединените нации.
Глава пета
НОРТЪНСТОУ
Сградата на имението Нортънстоу бе разположена сред просторен парк на възвишението на Костуолдс, недалеко от стръмните западни склонове. Земята наоколо беше плодородна. Когато за първи път се разнесе новината, че имението ще се превърне в едно от „онези правителствени учреждения“, из цял Глостършир се надигнаха гласове на недоволство. Правителството обаче има свой начин за уреждане на подобни проблеми. Обяснено беше, че в „учреждението“ ще се правят изследвания, свързани със земеделието, че хората от околността ще могат да се обръщат към работещите в Нортънстоу за съвет, и вълнението на „местните“ бе уталожено.
На около миля и половина от централната сграда на Нортънстоу бяха издигнати нови постройки, предвидливо закътани между дърветата. В повечето от тези къщи-близнаци се предполагаше, че ще живеят семействата на обслужващия персонал. За по-старшите служители бяха определени няколко самостоятелни сгради.
Хелън и Джо Стодард се бяха настанили в един от новите варосани отвън домове. Джо работеше като градинар. Тази работа му подхождаше и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Джо бе вече на тридесет и една години, от които в продължение на тридесет се бе занимавал с градинарство. Баща му — също градинар, бе започнал да обучава момчето на занаята от мига, в който то бе проходило. Джо обичаше работата си не само защото му даваше възможност да бъде на открито почти през цялата година, но и защото в нашия век на попълване на формуляри и писане на документи тя го държеше настрана от канцеларщината, а трябва да признаем, че Джо четеше и пишеше с голямо затруднение. Разгръщаше каталога със семената, колкото да разгледа картинките. Но и това не беше недостатък, защото семената се разпределяха от главния градинар.
Въпреки очевидно забавената мисловна дейност на Джо хората го обичаха. Никой не го бе виждал смутен или без настроение. Когато беше объркан, а това не се случваше рядко, по лицето му се плъзваше трогателна усмивка. Умееше да контролира мускулите на якото си тяло точно толкова добре, колкото зле контролираше мозъка си. Играеше чудесно на стрелба със стрели, макар да оставяше другите да пресмятат точките. А на кри-кет бе страшилището на всички играчи в околността.
Хелън Стодард бе съвършено различна от своя съпруг: млада, хубава, двадесет и осем годишна жена, тя бе изключително интелигентна, макар и необразована. За всички бе загадка как Джо и Хелън успяваха да се разбират така добре. Може би това се дължеше на факта, че човек лесно можеше да управлява Джо. Или защото двете им малки деца бяха наследили най-доброто и от двамата — интелигентността на майката и здравата физика на бащата.