— Не мисля, че го наричаме с някакво по-специално име.
— Ние тук му викаме „фиг“.
— „Фиг“ ли?
— Точно така, съкратено от „фигура“.
— И макар да не го наричаме „фиг“, той си е истинска „фиг“ — продължи Марлоу. — Всъщност, както сам ще се увериш след малко, той е дяволски истинска „фиг“.
Сетне Марлоу нареди цяла редица от бучки.
— Над „фиг“-а стои началникът на сектора. Имайки предвид старшинството ми, ме направиха началник на сектор. Над него е заместник-директорът. Херик стана заместник-директор, въпреки че го настаниха в кабинет, не по-голям от кучешка колиба. След него е старият ни познат помощник-инспекторът, а след него — кой друг освен самият инспектор. Те, разбира се, са военни. Над тях е ръководителят на програмата. Той вече е политик. И така стъпка по стъпка се стига до заместника на президента. След него, предполагам, идва самият президент, в което не мога да съм напълно сигурен, защото никога не съм стигал до него.
— Цялата тази работа не ти се нрави, предполагам.
— Не, сър, не ми се нрави — продължи Марлоу, захапвайки ново парче препечен хляб. — Намирах се на прекалено ниско стъпало в стълбицата, за да ми хареса. Освен това никога не можех да схвана какво става извън моя сектор. Тенденцията е всичко да се държи в пълна изолация. Твърдяха, че това се прави в интерес на сигурността, но мисля, че по-скоро се правеше в интерес на безрезултатността. И както сам можеш да се досетиш, никак не харесвах цялата тази работа. Просто не е в моя стил на работа. Ето защо започнах да кроя планове как да се измъкна, за да се добера до вашето местенце тук. Струваше ми се, че вие тук сигурно сте се уредили по-добре. Сега вече се уверих, че това действително е така — добави той, посягайки за нова препечена филийка. — Пък и внезапно ми се дощя да погледам известно време зелена трева, а когато човек го сполети подобен копнеж, не бива да му се съпротивлява.
— Дотук всичко разбирам, Джеф, но все още не ми е ясно как се озова тук и как успя да се откопчиш от съвършената ви организация.
— Чиста случайност — отвърна Марлоу. — На онези приятели от Вашингтон им хрумнала идеята, че вие тук не споделяте с тях всичко, което знаете. И понеже вече бях дал да се разбере, че с радост бих посрещнал всяка промяна, изпратиха ме да ви шпионирам. Ето в какво се състои предателството ми.
— Искаш да кажеш, че от теб се очаква да съобщаваш всичко, което бихме скрили, така ли?
— Точно така. А сега, след като ти е известно защо съм тук, ще ми позволите ли да остана, или ще ме изритате?
— Тук е установен ред, според който всеки прекрачил прага на Нортънстоу остава в имението. На никого не разрешаваме да напуска.
— А дали ще е удобно и Мери да бъде с мен? Тя остана в Лондон да направи няколко покупки. Ще пристигне утре по някое време.
— Би било чудесно. Място има предостатъчно. Ще се радваме, ако и мисис Марлоу е тук. Честно казано, има да се върши много работа, а хората ни са твърде малко.
— Може би няма да е зле от време на време да изпращам по някоя дребна информацийка до Вашингтон, просто за да ги зарадвам.
— Можеш да им разказваш всичко, което пожелаеш. Убеден съм, че колкото повече неща споделяме с политиците, толкова повече расте потиснатостта им. Така че нищо не крием от тях. Тук нямаме никакви тайни. Радиовръзката ни с Вашингтон е на твое разположение. Тя заработи преди седмица.
— В такъв случай може би ще ми разкажеш докъде сте стигнали. Аз от своя страна не мога да се похваля с повече данни от онези, които ми бяха известни по време на разговора ни в пустинята Мохаве. Успях все пак да свърша това-онова, но в момента не оптическите изследвания са онова, от което имаме най-много нужда. С настъпването на есента може да стигнем до по-ясни данни. Засега думата имат момчетата от радиотелескопа. По онова време и двамата мислехме така.
— Съвсем вярно. С пристигането си през януари в Кембридж направих всичко възможно да размърдам Джон Марлборо. Наложи се да го убеждавам известно време, докато се заеме с работата. Не ми се искаше да му разкривам истинската причина, макар че сега вече всичко му е ясно. Измерихме температурата на Облака. Оказа се, че е малко над 200 градуса (абсолютни градуси, разбира се).
— Звучи окуражително. Можехме само да се надяваме да е толкова ниска. С приближаването на Облака към Слънцето във вътрешността му положително ще настъпи раздвижване на пластовете. Първите ми пресмятания показаха, че температурата ще се повиши някъде между 50 и 100 процента и ще достигне приблизително температурата на замръзване. Изглежда, ще се отървем само с порядъчно охлаждане — също като в зимна приказка.