— Да не би да си намислил вече как да се промени всичко това?
— Възнамерявах да подготвя една атака на математичното мислене. Но не съм толкова голямо магаре, за да си въобразя, че мога да извърша нещо, което да доведе до някакъв поврат в нещата. Мислех си, че с повече късмет ще бъда в състояние да дам един добър урок на политиците и да им изтегля здравата ушите.
— Боже мой, Крис, говориш за цифри и думи, но не познавам човек, който да изрича толкова много думи наведнъж. Можеш ли да обясниш по-простичко какво имаш предвид?
— Предполагам, искаш да го изразя с езика на цифрите. Е, добре, ще се опитам. Да предположим, че когато Облакът доближи Земята, животът няма да загине. Макар да казвам „няма да загине“, условията ще бъдат твърде неприятни. Или ще сме на границата на замръзването, или ще издъхваме от горещина. Вероятността хората да могат да живеят както обикновено е очевидно твърде малка. Онова, на което можем да се надяваме, е, че ще успеем да оцелеем, като изкопаем пещери или землянки, за да се скрием в тях. С други думи, придвижването на хората от място на място ще бъде преустановено. Тогава връзките и контролът над проблемите на човечеството ще зависят от радиото.
— Искаш да кажеш, че връзката между членовете на обществото, връзката, без която бихме се превърнали в тълпи от самотни индивиди, ще зависи от радиовръзката?
— Точно така. Вестници няма да има, защото редакторите им ще се скрият.
— Струва ми се, разбирам накъде биеш, Крис. Искаш да кажеш, че Нортънстоу ще се превърне в пиратска радиостанция? Ех, момче, къде са фалшивите ми бакенбарди?
— Слушай сега. Когато радиовръзките придобият първостепенна важност, проблемът за количеството информация ще бъде жизнено важен. Властта постепенно ще премине в ръцете на онези хора, които разполагат с най-много информация, а според моите планове Нортънстоу ще бъде в състояние да разполага със стотици пъти повече информация от предавателите по цялата Земя, взети заедно.
— Това е химера, Крис! Само един от проблемите, които ще трябва да решаваш, е енергийното захранване!
— Имаме собствен дизелов генератор и предостатъчно гориво.
— Но положително няма да успееш да получиш огромното количество енергия, което ще ти бъде необходимо.
— Не ни е и необходимо огромно количество енергия. Не казах, че ще осигурим стократно повече енергия от необходимата за всички радиопредаватели по Земята. Думата ми е за стократно по-големите ни възможности за предаване на информация, което е съвсем друго нещо. Няма да излъчваме програми за населението. Ще предаваме със съвсем ниска мощност за правителствата от целия свят. Ще се превърнем в своеобразен международен център за обмен на информация. Правителствата ще си разменят послания чрез нас. С две думи, ще станем център на връзките между различни точки на Земята и именно в такъв смисъл в наши ръце ще бъде контролът върху събитията в света. И ако сега, след всичко, което чу, съм разочаровал очакванията ти, помни, че не съм мелодраматичен тип.
— Мисля, че започнах да разбирам. Но как, за бога, ще успееш да се въоръжиш с потенциала, носещ информация.
— Нека първо те запозная с теоретичната основа. Всъщност тя е твърде добре известна. Причината, за да не бъде приложена досега, е отчасти инерцията да се мисли само за съществуващата апаратура и отчасти неудобството всички съобщения да се записват, преди да бъдат излъчени.
Кингсли се намести по-удобно в креслото си.
— Както естествено ти е известно, освен обичайната практика на непрекъснато радиоизлъчване възможно е да се осъществи дискретно излъчване, чрез импулси. Да предположим, че излъчваме три вида импулси: къси, средни и дълги. На практика времетраенето на дългите импулси може да бъде приблизително равно на продължителността на два къси или на един и половина средни импулса. С предавател, чиято носеща вълна има дължина от седем до десет метра с обичаен радиус на действие и с обичайна ширина на честотната лента, биха могли да се предават 10 000 импулса в секунда. При тази скорост на предаване трите вида импулси могат да се подредят в какъвто искаш ред. Да предположим, че със средния импулс означаваме края на буквите, думите и изреченията. Един среден импулс показва края на буква, два последователни средни импулса — края на дума, а три — края на изречението. При това положение за буквите ни остават късите и дългите импулси. Да предположим например, че решим да използваме Морзовата азбука. В такъв случай за една буква ще са ни необходими средно три импулса. Пресметнато за приблизително пет букви на дума, това означава, че за всяка дума ще са ни необходими около петнайсетина къси и дълги импулса. Като прибавим и средните импулси, отбелязващи края на буквите, за всяка дума ще са необходими около двадесет импулса. При скорост 10 000 импулса в секунда можем да предаваме около петстотин думи в секунда. Това многократно превъзхожда възможностите на обичайното радиопредаване, което позволява скорост от по-малко от три думи в секунда. При това положение ще бъдем поне сто пъти по-бързи.