— Петстотин думи в секунда! Боже мой, какво бръщолевене ще падне!
— Вероятно ще увеличим широчината на честотната лента, което ще ни позволи да повишим броя на импулсите не повече от милион в секунда. Смятам, че е напълно възможно да стигнем до сто хиляди думи в секунда. Съвсем ясно е, че никой не е в състояние да произнесе сто хиляди думи в секунда, дори политиците, и слава богу. Ето защо съобщенията ще трябва да се записват на магнетофонна лента. Записаната на лентата информация ще бъде възпроизвеждана с повишена скорост чрез специален магнетофон.
— Не смяташ ли, че би могло да се появи сериозна пречка в твоя план? Какво може да попречи на другите правителства да построят подобно съоръжение?
— Глупостта и инертността. Както винаги досега нищо няма да бъде направено, докато опасността не се зададе. Аз дори се опасявам, че политиците са толкова мудни, че на никой няма да му дойде наум да инсталира поне един предавател или приемник, да не говорим за специални укрития за персонала. Подтикваме ги колкото ни стигат силите. Искат информация от нас само по един въпрос и ние отказваме да им я даваме по друг начин освен чрез радиопредавателя. Съществува и друг проблем. Условията в йоносферата може да се променят дотам, че да се наложи да използваме само много къси вълни Подготвили сме се да намалим дължината до един сантиметър. Ето един въпрос, по който непрестанно ги предупреждаваме, но те са дяволски мудни — мудни в действията си, мудни в мисленето си.
— Кой между другото върши цялата тази работа тук?
— Радиоастрономите. Ти вероятно знаеш, че от Манчестър, Кембридж и Сидней тук пристигна цяла тълпа радиоастрономи. Разполагаме с толкова много хора, които се занимават с радиоастрономия, че в началото направо се прескачаха. Това трая, докато ни сложиха под ключ. Глупави магарета — всички полудяха от яд, като че не беше ясно, че ще ни изолират. И тогава много тактично им обясних, че гневът с нищо няма да ни помогне и единственото, което ни остава, е да използваме част от радиоастрономичната си апаратура за конструиране на радиопредавател. Едва тогава стана ясно, че разполагаме с много повече електро-и радиочасти, отколкото са необходими за радиотелескопа. Ето как в съвсем скоро време разполагахме с цяла армия инженери. В състояние сме вече да затрупаме Би Би Си със събраната от нас информация.
— Знаеш ли, Кингсли, още не мога да дойда на себе си от тази твоя история с импулсите. Просто не мога да повярвам, че нашите радиопредавателни системи продължават да отронват по три думи в секунда, когато биха могли да изпращат по петстотин.
— Нищо сложно няма, Джеф Устата на човека изпуска информация от някакви си две думи в секунда, ухото му успява да възприеме информация със скорост, по малка от три думи в секунда. Ето защо великите умове, които ръководят нашите съдби, проектират апаратурата в съответствие с тези ограничения, макар от техническа гледна точка такива ограничения да не съществуват. Та нали затова повтарям непрестанно, че нашата социална система е архаична — с цялото човешко познание, събрано на дъното, и огромна тълпа слабоумници на върха?
— Струва ми се — позасмя се Марлоу, — че понякога опростяваш нещата прекалено много.
Глава шеста
ОБЛАКЪТ ПРИБЛИЖАВА
През следващото лято Облакът се намираше в дневното небе и не можеше да бъде наблюдаван, макар че изследванията с радиотелескопа на Нортънстоу не спираха.
Обстановката беше далеч по-благоприятна, отколкото министър-председателят си беше представял. Съдейки по сведенията, които пристигаха от Нортънстоу, вероятност да настъпи сериозна криза за гориво не съществуваше — вест, за която той беше искрено благодарен. В момента нямаха основания да се боят от масова паника. Освен от Кралския астроном, на когото той имаше пълно доверие, опасността идваше от учените и по-специално от Кингсли, но те бяха на сигурно място в Нортънстоу. А и отстъпките, които се наложи да направят, бяха смешно малки. Най-лошо от всичко бе, че трябваше да се лиши от Паркинсън. Наложи се да го изпратят в Нортънстоу, за да следи дали събраните там учени не правят някакви шмекерии. Очевидно в докладите, които се получаваха от имението, нямаше нищо секретно и затова министър-председателят бе решил да не раз-лайва още кучетата, да не обръща внимание на укорите, които останалите министри му правеха. От време на време министър-председателят беше склонен да се подчини на техните настоявания, особено в моментите, когато му ставаше твърде трудно да преглътне честите напомня-ния от страна на Кингсли за необходимостта от секретност.