В интерес на истината прикритите нападки на Кингсли не бяха лишени от основание, защото членовете на правителството трудно запазваха тайни. На всяко ниво от политическата йерархия отделните ръководители считаха за безопасно да споделят с подчинените си онова, което са научили. В резултат сведения за приближаващия се Облак бавно се процеждаха надолу и в началото на есента бяха стигнали почти до нивото на парламента. С две думи, оставаше само една крачка, за да стигнат до пресата. И все пак моментът не беше достатъчно назрял, за да може вестта за Облака да се появи на първа страница на всички вестници.
Есента беше ветровита и небето над Англия бе покрито с облаци. И макар че през октомври Облакът беше закрил вече част от съзвездието Заек, до началото на ноември все още никой не бе затръбил тревога. Първите сигнали пристигнаха от ясния небосвод на Изтока. По време на сондажни работи в пустинята от погледите на инженерите не убягнала загрижеността, с която местните хора наблюдавали небето. Арабите сочели Облака или по-скоро едно тъмно петно в небето, което бе станало вече около седем градуса в диаметър и приличало на зейнала овална яма. Работниците твърдели, че преди на същото място такава яма не се виждала и появата й сега сигурно била някакво предзнаменование. Какъв бил неговият смисъл, не знаели, но били уплашени. Разбира се, никой от инженерите не можел да си спомни дали е виждал тъмно петно, но и никой не познавал точното разположение на звездите, за да бъде сигурен. Един от тях обаче имал в базата карта на звездното небе. Когато сондажната група приключила своята работа и се завърнала в лагера, той разгледал картата. Нещо наистина, не било в ред. Последвали писма до вестниците в Англия.
Репортерите, естествено, не бързали да потърсят отговор. Но само след седмица серии от подобни истории започнали да се дочуват. Както често се случва, едно съобщение води след себе си още цял куп като него, също както първата капка дъжд предвещава приближаването на силна буря. Лондонските вестници изпратиха свои специални кореспонденти, въоръжени с фотоапарати и звездни карти на Северна Африка. Репортерите потегляха въодушевени, считайки задачата за чудесна възможност да се спасят, поне за малко от мрачния ноември. Връщаха се у дома съвсем отрезвели от възторга си. Тъмното петно съвсем не им бе дало основание за весели размишления. Не бяха донесли и снимки. На никой от редакторите не бе минало през ум, че да снемаш звезди с обикновен фотоапарат е трудна работа.
Британското правителство все още не можеше да реши дали да спре съобщенията, които се появяваха в пресата. Най-накрая беше решено нищо да не се предприема, тъй като всеки опит за намеса можеше само да подчертае сериозността на положението.
Мрачният тон на дописките, които пристигаха, удиви редакторите и те дадоха нареждане да се преработят, за да добият по-лек и безгрижен тон. Първите вести за Облака стигнаха в края на ноември до широката публика под следните банални заглавия:
„На небето се появи привидение“
„Звездно затъмнение, открито в Северна Африка“
„Не чакайте звезди за Коледа — заявяват астрономите“.
Ледът се пропукваше. Започнаха да пристигат снимки от големите обсерватории на Великобритания и някои други страни. Те се появяваха на първата страница на ежедневниците (и, разбира се, на последната в „Таймс“). На известни учени бяха поръчани статии.
Постепенно хората започнаха да научават за съществуването на силно разреден газ, който заема обширни райони от пространството, разделящо звездите. Обясняваше се, че в този газ се съдържат безброй дребни частици, вероятно ледени, не по-големи от една сто хилядна част от инча в диаметър. На тези дребни частици именно се дължели и тъмните петна по Млечния път. Показани бяха снимки на такива тъмни петна. Новото явление било просто едно от тези петна, видяно отблизо. Фактът, че по своя път Слънчевата система понякога минава покрай или пресича подобни струпвания, бил известен на астрономите отдавна. Срещите с подобни образувания са дали основа на теорията за произхода на кометите. Показвани бяха и снимки на комети.