Повечето учени не бяха напълно задоволени от тези обяснения. Облакът се превърна в честа тема за разговор и обсъждания в научните лаборатории по целия свят. Отново си припомниха думите на Уайчарт отпреди една година. Скоро за всички стана ясно, че плътността на Облака е от най-голямо значение. Общата тенденция беше този факт да се омаловажава, но се срещаха и учени, които си спомниха думите на Кингсли, произнесени на срещата на Британската астрономическа асоциация. Немалко значение се отдаваше и на факта, че членовете на групата в Нортънстоу бяха изчезнали от университетите. Всички почувствуваха, че тревогата не е неоснователна. Без съмнение опасенията на хората щяха да се засилят много повече, ако не бяха зачестилите обръщения на правителствата от цял свят към учените. Те бяха призовани да вземат участие в подготовката за посрещане на бедствието, свързана със запасяване с храни и горива и строителство на укрития.
Страхът обаче успя да проникне и сред широките ма-си. През първата седмица на декември навсякъде се долавяха началните признаци на безпокойство. По време на интервюта с добре осведомени членове на правителството известни фейлетонисти използваха твърде язвителни реплики. Първата вълна на тревога стихна необяснимо бързо. Третата седмица на декември бе мразовита и ясна и въпреки студа хората с коли и автобуси се стичаха вън от градовете, за да наблюдават звездното небе. Не можеха да забележат нито ново явление, нито някаква яма. Ярката лунна светлина позволяваше да се видят само някои звезди. Напразно по вестниците пишеха, че Облакът може да бъде забелязан единствено на фона на звездите. Така или иначе, Облакът вече не беше сензацията на деня. Още повече че до Коледа оставаха само няколко дена.
Правителството имаше сериозни основания да се радва на бързо отшумелия интерес към темата за Облака, още повече че през декември от Нортънстоу пристигна тревожен доклад. Струва си да опишем обстоятелствата, свързани с този доклад.
През лятото организацията на работата в Нортънстоу бе окончателно завършена. Учените се разделиха на две групи — едната се занимаваше с изследвания на Облака, а другата — с проблемите на осъществяване на връзка, за които Кингсли бе говорил с Марлоу. Останалите се грижеха за имението и за построяване на укритието. Веднъж седмично членовете на трите групи се събираха. Така всички бяха в течение на работата в другите сектори, без да влизат в излишни подробности.
Марлоу работеше с изследователите на Облака, които използваха телескопа Шмит, пренесен от Кембридж. През октомври двамата с Роджър Емерсън бяха решили проблема за посоката на движението на Облака. На поредната седмична сбирка Марлоу разказа резултатите си, като неволно се впусна в повече подробности. Накрая завърши с думите:
— И така Облакът очевидно се движи към Слънцето под ъгъл нула.
— Какво означава това? — попита Макнийл.
— Това значи, че Слънцето и Земята положително ще бъдат обгърнати от Облака. Досега можехме да се надяваме, че в последния момент ще настъпи някакво, макар и минимално отклонение. Сега обаче е съвсем ясно, че това няма да се случи. Облакът се движи по права линия към Слънцето.
— Не е ли малко странно, че се насочва право към Слънцето? — настояваше Макнийл.
— Все нанякъде трябва да се движи — отвърна Бил Барнет. — Вероятността да се отправи в една или друга посока е еднаква.
— А мен все не ме напуска чувството, че Облакът сякаш нарочно се е отправил към Слънцето — не спираше заядливият ирландец.
Следващите няколко минути минаха в общи препирни, докато Ивет Хеделфорт се изправи и се обърна-към събралите се:
— Имам причини за безпокойство — заяви тя.
По лицата на мнозина се плъзнаха усмивки, а някой дори подметна:
— Странно наистина, какви ли са тези причини?
— Нямам предвид „такива“ причини — продължи момичето, — а истински. Доктор Марлоу спомена, че Облакът се състои от водород. Измерванията показват, че плътността му е малко над 10–10 грама на кубически сантиметър. Пресметнах, че ако Земята се движи в такъв облак в продължение на един месец, количеството водород, което ще се добави към нашата атмосфера, ще бъде повече от сто грама на всеки квадратен сантиметър от земната повърхност. Греша ли?
Изведнъж настъпи тишина, докато мозъците на присъствуващите или поне тези на учените направят заключенията, следващи от казаното.
— Не е ли по-добре да проверим това веднага — промърмори Уайчарт.