Не бива да се забравя, че в повечето райони на Земята температурата е по-ниска от пределната само с 10°, а на места и с много по-малко. Ето защо перспективата общата температура на Земята да се повиши с около 15° пораждаше сериозни опасения.
Трябва да добавим, че опасността се увеличаваше и от неспособността на човешкото тяло да се освободи от отделената в него топлина, което можеше да стане причина за неговата смърт. Знае се, че жизнените процеси в човешкото тяло протичат нормално при температура 37°, Повишаването й до 39° говори за заболяване на организма, при 40° човек започва да бълнува, а при 42° настъпва смърт. Естествено възниква въпросът как, поставено при по-висока от нормалната за него температура, човешкото тяло успява да се освободи от излишната топлина. Отговорът се крие в способността му да отделя пот чрез кожата. Този процес е с най-добър резултат при ниска влажност на въздуха, с което се обяснява оцеляването на човешките същества при висока атмосферна температура и сух въздух. Това, разбира се, дава отговор и на въпроса защо сухият климат се понася по-добре.
За всички бе ясно, че в бъдещите месеци много неща щяха да зависят от влажността на въздуха, и това даваше известни надежди. Под влиянието на топлинните лъчи, идващи от Облака, температурата на сушата, а оттам и тази на въздуха трябваше да се покачи много по-бързо от температурата на моретата и океаните и влажността в атмосферата щеше да се увеличава с много по-умерени темпове. Така или иначе намаляването на влажността във въздуха щеше да даде начало на промените, свързани с приближаването на Облака. Ето къде се криеше и загадката на необичайно ясното и чисто време през пролетта и през първите дни на лятото в Англия.
Учените не дооцениха значението на топлинните лъчи на Облака. В противен случай американското правителство за нищо на света нямаше да настани научната си лаборатория в западната пустиня. Сега се наложи да евакуират хората и апаратурата. Това ги направи още по-зависими от информацията, получавана от Нортънстоу. Но и в Нортънстоу имаха своите проблеми.
След поредното обобщаване на данните възникнаха съмнения относно резултатите на Джон Марлборо. Той обаче настояваше, че не е допуснал грешка. Решиха Хари Лестър, който до този момент се бе занимавал с проблемите на връзката, да повтори изследванията на Марлборо. След десет дни Лестър се изправи на доклад пред събралите се учени:
— Нека се върнем малко назад, към началния етап на наблюденията — започна той. — Когато за първи път научихме за присъствието на Облака, беше установено, че той се движи по права линия към Слънцето с малко по-малко от 70 километра в секунда. Изчислено бе, че с течение на времето тази скорост вероятно ще се увеличава и ще достигне 80 километра в секунда. Но наблюденията на Марлборо отпреди две седмици показаха, че Облакът не се държи по предвидения от нас начин. Наместо с доближаването към Слънцето да увеличава скоростта си, той я намалява. Както знаете, решено бе да се повторят наблюденията на Марлборо. Мисля, че е по-добре сега да видите няколко диапозитива.
Показаното на екрана зарадва само Марлборо. Неговите данни се бяха потвърдили.
— По дяволите! — възкликна Уайчарт. — Попадайки в гравитационното поле на Слънцето, Облакът би трябвало да увеличава скоростта си.
— Да, но при условие, че не се противопостави по някакъв начин на това поле — възрази Лестър. — Погледнете отново последния диапозитив. Нали виждате дребните точки тук? Толкова са малки, че бяхме могли да предположим, че се дължат на дефект на плаката. Но ако съществуват наистина, то те се движат с поне пет хиляди километра в секунда.
— Любопитно — промърмори Кингсли. — Искаш да кажеш, че Облакът изстрелва малки капсули с огромна скорост и с тяхна помощ забавя собственото си движение, така ли?
— Може и така да се изтълкува — отвърна Лестър.
— Тълкувание, подкрепено от законите на динамиката, в което има и рационално зърно.
— Но защо този Облак се държи така ненормално?
Паркинсън се присъедини към Марлоу и Кингсли по време на разходката им в парка.
— Смятате ли, че новото откритие ще внесе значителни промени в хода на по-нататъшните събития? — запита той.